Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:С. Ч. С. К. при секретар С. И. и с участието на прокурора С. П. докладваното от председателяЗ. Т. по адм. дело № 6681/2021

Производството по делото е по чл. 208 и сл. на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. К. чрез адв. П. като процесуален представител, срещу Решение № 279/01.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1020/2020 г. по описа на Административен съд – София област. Решението се счита неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната му. Претендират се разноски.

В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът Р. Т., чрез адв. Ц., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение, като обосновано, законосъобразно и постановено при изяснена фактическа обстановка. В съдебно заседание се представлява от адв. Б., която поддържа изложените в отговора съображения. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Т. срещу заповед № 353/14.09.2020 г. на Кмета на О. К. с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Стоманобетонна постройка от допълващо застрояване”, допряна до основно застрояване, намираща се в УПИ IX-589, кв. 50 по плана на гр. Копривщица. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, включително заключението на приетата и неоспорена СТЕ и свидетелските показания, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при спазване на изискуемата форма, без нарушения на процесуалните правила, но при противоречие с материалноправните разпоредби - §16 ПР на ЗУТ. Изложени са подробни съображения, че строежът е допустим съгласно действалия по време на изграждането му ПУП, така и по сега действащите разпоредби, с оглед което същият е търпим и не подлежи на премахване.

Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила.

По делото не е спорно, че постройката с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за чието изграждане на общо основание е бил необходим разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Наведеното в касационната жалба - че пристройката е незаконно построена, без представени строителни книжа, което било констатирано и от съда, не следва да бъде обсъждано - търпимите строежи са незаконни.

Неоснователни са касационните доводи относно неправилно определената година за извършване на строежа и несъответствието му с действащите подробни градоустройствени планове, правила и нормативи. В случая e извършeно изследване на градоустройствените планове за имота, направен е оглед на построеното и използваните материали, изслушан е един свидетел, като всички доказателства в тяхната съвкупност сочат период на осъществяване на строителството 1980-1985 г. Във връзка с изложеното в касационната жалба следва да се посочи, че декларирането през 2017 г. на масивна постройка, снабдена с електричество, вода и канализация, придобита от Тотева чрез дарение, има отношение към формиране на дължимия данък, но не и за определяне вида и годината на извършване на процесния строеж. За изчерпателност следва да се посочи, че от приложения снимков материал по делото, заключението на СТЕ, както и от съдържанието на самата оспорена заповед не се констатира процесната постройка да има подобни характеристики.

При установеност за извършване на строителството в периода 1980- 1985 г., правилно е изследвано наличието на предпоставките по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. От неоспорената СТЕ се констатира, че процесният обект е изграден до основно застрояване, като строежът покрива разположени, по вътрешните регулационни линии от към УПИ VIII-558 и УПИ VII-598, кв. 50, плътни каменни оградни зидове. Поради това строежът представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 20 ЗУТ, а съгласно предназначението си - склад за дърва, изграден в УПИ за ниско жилищно вилно застрояване с установени параметри, отговаря на изискванията на чл. 46, ал. 1 и 2 ЗУТ. Поради това алтернативното изискване на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, строежът да е допустим съгласно изискването на ЗУТ е налице, което представлява достатъчно основание същият да бъде приет за търпим.

Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на Р. Т. следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, реално заплатени, в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 279/01.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1020/2020 г. по описа на Административен съд – София област.

ОСЪЖДА О. К. да заплати на Р. Т. сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Севдалина Червенкова

/п/ Стефка Кемалова