ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 889

София, 04. 12. 2019г. Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2693 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати Ст.Т. и В.В. като процесуални представители на Н. Г. К. от [населено място] срещу въззивното решение на ОС Пловдив от 25.ІІІ.2019г. по гр. д. № 2806/2018г.

Ответниците по жалбата П. и РП П. в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК са заели становище за нейната недопустимост, без да се сочи основанието за това, както и че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена и в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното:

С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на ПРС от 25.Х.2018г. по гр. д. № 872/2018г., с което е отхвърлен предявеният от К. срещу П., а при условията на евентуалност – срещу РП П., иск по чл. 225 ал. 1 ЗСВ за присъждане на 46578лв. – петнадесет брутни месечни заплати, представляващи полагащо се на ищеца еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност за прослужени повече от 15 години в органите на съдебната власт, и в тежест на ищеца са присъдени 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд е приел, че по силата на чл. 229 ЗСВ спорът е трудов и с оглед на това е подсъден на районния съд. Приел...