Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:Ю. Т. Д. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаД. С. по адм. дело № 6640/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).

Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Националния осигурителен институт, чрез юрк. Е. Л., срещу Решение № 531 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело № 378 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна, с което е отменено Разпореждане № 4506-40-22 от 14.01.2021 г. на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ на Националния осигурителен институт и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено.

Ответникът Т. И., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е Разпореждане № 4506-40-22 от 14.01.2021 г. на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“ при НОИ (Фонд „ГВРС“ при НОИ), издадено на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, с което на Т. И. от гр. Варна е отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление-декларация с вх. № 4502-03-20/03.09.2020 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че лицето не е представило справка по Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР) за начислените и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения от работодателя „А. Х. ЕООД – в несъстоятелност, със седалище в гр. Варна, съгласно Решение № 260159 от 04.08.2020 г. по търг. дело № 512/2020 г. на Окръжен съд – Варна. Също така не е представено влязло в сила съдебно решение, с което работодателят да е осъден да заплати трудово възнаграждение.

С обжалваното решение съдът е приел, че разпореждането на директора на Фонд „ГВРС“ при НОИ е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено процесуално нарушение – неизясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса за вземането на работника и несъответствие с целта на закона. Поради това е отменил оспорения пред него административен акт и е върнал преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

С постановеното решение Административен съд – Варна е отменил оспорения акт, след като е стигнал до правилния извод, че неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по Приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР не може да има негативен оттенък за лицето с право на гарантирано вземане. От доказателствата по делото се установява, че Т. И. е бил в трудово правоотношение с „А. Х. ЕООД, налице е съдебно решение, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, като от работника е подадено заявление-декларация за изплащане на гарантирано вземане в законовия срок. Липсват данни от „А. Х. ЕООД да е изготвена справка по Приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР, тоест за работника е била налице обективна невъзможност да изпълни това изискване. Освен това, както е посочил и съдът в мотивите си, органът не е изпълнил задължението си по чл. 8, ал. 3 от Наредбата да укаже на заявителя писмено да представи липсващите документи и като не му е дал възможност да отстрани нередовностите по заявлението си е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че непредставянето на въпросната справка въобще не е основание, само по себе си, за постановяване на отказ по подаденото от работника заявление.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 3, изр. второ от НРНИРСОИГВНР постановява, че ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните документи, а от съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР, директорът на фонда следва да спре производството, когато: 1. са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ; 2. не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане. Отказ би следвало да бъде постановен единствено когато заявителят не отговаря на изискванията на закона – чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, а това не би могло да се случи без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.

От административния орган не са обсъдени нито данните, налични по делото, за несъстоятелност на работодателя (търг. дело № 512/2020 г., по описа на Окръжен съд – Варна), нито протокола за извършена проверка от дирекция „Инспекция на труда“, в който има достатъчно информация, че са начислявани трудови възнаграждения на работниците. Както правилно е посочил съдът, доколкото ЗГВРСНР транспонира Директива 2008/94/ЕО, то правилното приложение на закона от страна на административния орган в случая следва да е подчинено и на принципите и правата, прогласени в европейското право и в частност в Хартата на основните права на Европейския съюз, а според нея правото на добра администрация изисква произнасянето на органа да е предшествано от пълно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, което в случая не е сторено.

Вследствие гореизложеното, първоинстанционният съд аргументирано и точно е преценил, че оспорваният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Налице е и несъобразяване с нормата на чл. 36 от АПК, регламентираща задължение за административния орган по отношение събирането на доказателства. Не е спазено изискването по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Р. Т. договори. По този начин административният орган е нарушил основния принцип по чл. 9, ал.2 АПК - да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това.

Касационната инстанция споделя мотивите на Административен съд - Варна, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Лишен от правна опора е аргументът в процесното Разпореждане № 4506-40-22 от 14.01.2021 г. за непредставяне на влязло в сила съдебно решение, с което работодателят е осъден да заплати трудови възнаграждения и/или парични обезщетения /респективно изпълнителен лист, издаден въз основа на такова съдебно решение/. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР, гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане на директора на фонда, а не въз основа на съдебен акт.

Гореизложените обстоятелства подкрепят извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като го е отменил и върнал преписката за ново разглеждане и произнасяне, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 531 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело № 378 по описа за 2021 г. на Административен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Юлия Тодорова

/п/ Десислава Стоева