Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Хасковофарма“ ООД със седалище и адрес на управление в гр. Х. против решение № 202 от 29. 03. 2019 г., постановено по адм. д. № 1171 по описа за 2018 г. на Административен съд – Хасково, в частта, с която е отхвърлена жалбата против заповед № РД-08-1099/19. 10. 2018 г. на Директора на РЗОК – Хасково за наложените санкции финансови неустойки т. 1. 2; т. 1. 3; т. 1. 4 и т. 1. 5 в общ размер 600 лв.

Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Районна здравноосигурителна каса, гр. Х., е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на „Хасковофарма“ ООД, гр. Х., срещу заповед № РД-08-1099 от 19. 10. 2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Хасково в частите по т. 1. 2 - т. 1. 5, с които на жалбоподателя в качеството му на собственик на аптека „Марешки“ и изпълнител по договор № 260975/15. 04. 2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК и допълнителни споразумения от 2017 г. и 2018 г., са наложени санкции "финансови неустойки", всяка в размер от 150 лв. (общ размер 600 лв.), за извършени нарушения по чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора.

За да постанови решението си, Хасковският административен съд е приел за установено, че аптеката е изпълнила рецепти, по които е налице дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствените продукти. На основание чл. 42, ал. 1, т. 6 от договора за последващо нарушение на чл. 6, ал. 1 се налага санкция - финансова неустойка - в размер на 150 лв., умножена по броя констатирани нарушения.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния административен съд за дублиране на предписанията по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора.

Фактите относно дублирането на предписанията по четирите рецептурни бланки са установени от Хасковския административен съд след извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства. По т. 1. 2 от заповедта е констатирано, че при предписан на 28. 05. 2018 г. лекарствен продукт BF293 – Sintrom с прием за 40 дни, аптеката е отпуснала същия лекарствен продукт на 02. 07. 2018 г. по рецепта от 29. 06. 2018 г. По т. 1. 3 лекарствените продукти Rasoltan и Vicetin tablet с прием за 30 дни са предписани на 20. 04. 2018 г., отпуснати са на 27. 04. 2018 г. и на 18. 05. 2018 г. аптеката е изпълнила следваща рецепта за същите лекарствени продукти. Първоинстанционният съд е констатирал, че и двете рецептурни бланки касаят едно и също ЗОЛ Г.Б, противно на твърдяното в жалбата. Приложените към касационната жалба фотокопия на рецептурни бланки не опровергават този извод, тъй като на фотокопието на втората рецептурна бланка върху първата цифра от номера е налице бяло петно и цифрата е нечетлива. По т. 1. 4 е констатирано, че предписаният лекарствен продукт АF518 – Toujeo, Solution, два флакона за 45 дни, е отпуснат на 18. 05. 2018 г., а на 18. 06. 2018 г. аптека "Марешки" е изпълнила рецептурна бланка със същия лекарствен продукт и за същото ЗОЛ. По т. 1. 5 е констатирано, че лекарственият продукт СF546 – Verapamil tablet 240 mg, две опаковки, предписан на 10. 04. 2018 г. и отпуснат на 23. 04. 2018 г., е с прием за 40 дни, а на 21. 05. 2018 г. аптеката е изпълнила рецепта за същото ЗОЛ и за същия лекарствен продукт.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за материалноправни нарушения.

С чл. 46, ал. 2 от Наредба № 4 от 04. 03. 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, издадена от министъра на здравеопазването, е предвидено, че отпускането на лекарствени продукти от аптеки, работещи по договор с НЗОК, се извършва в съответствие с тази наредба и с условията и реда за сключване на индивидуални договори по чл. 45, ал. 15 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ). Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 04. 03. 2009 г. рецептите и протоколите не се изпълняват и се връщат на приносителя им, когато предписаният лекарствен продукт не отговаря на изискванията, определени в договора на аптеката с НЗОК. С чл. 12, ал. 1, т. 7 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ (ЗАКОН ЗЗД ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА), на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, в сила до 01. 04. 2019 г., е създадено задължение за аптеката да не изпълнява рецептата и да я връща на приносителя й в случаите на дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти. Това задължение е договорено и с клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуалния договор. Дублиране е налице, когато на едно здравно осигурено лице вече е предписан лекарствен продукт, заплащан по правилата на НЗОК, за едно заболяване и за определен срок, и в рамките на същия срок продуктът е изписан повторно. Жалбоподателят като изпълнител по договор с НЗОК не е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормативните актове и индивидуалния договор, което съставлява основание за прилагане на предвидените договорни санкции.

Оспореният административен акт в частите по т. 1. 2 - 1. 5 е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 29. 03. 2019 г., постановено по адм. дело № 1171 по описа за 2018 г. на Административен съд – Хасково, в отхвърлителната му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.