Образувано е по касационна жалба на Централната избирателна комисия (ЦИК) против решение № 453/28. 02. 2019 г., постановено от Административния съд – Пловдив по адм. д. № 1172/2018 г., в осъдителната му част.
С обжалваното решение ЦИК е осъдена да заплати на Ц.Ц от [населено място], обезщетение в размер на 4209, 06 лева, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за това, че в периода 27. 10. 2015 г.-12. 10. 2016 г. не е бил избран за общински съветник в Общински съвет – Пловдив, вследствие избора на последния разпределен мандат по остатък за общински съветници на Община - Пловдив, обявен с решение № 524-МИ от 27. 10. 2015 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив, който впоследствие е обявен за недействителен от Административен съд – Пловдив с решение № 882/03. 05. 2016 г. по адм. д. № 789/2016 г., оставено в сила с решение № 10547/11. 10. 2016 г. на ВАС на РБ, постановено по адм. д. № 6688/2016 г. ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная от 11. 10. 2016г. до окончателното й изплащане, като отхвърля претенцията до пълния й предявен размер от 4 502, 98 лева като неоснователна. Със същото решение ЦИК е осъдена да заплати на Ц.Ц сумата от 1177, 76 лв. разноски по делото по съразмерност, както и е оставено без уважение искането на ЦИК за присъждане на разноснки.
Касаторът обжалва решението в осъдителната му част. Навеждат се доводи за недопустимост на решението, тъй като е постановено с участието на ненадлежна страна, както и че е налице друг ред за обезщетяване на вредите, поради което се иска обезсилването му, евентуално се иска неговата отмяна като неправилно, поради наличието на всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост.
Ответникът в касационното производство – Ц.Ц оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, обосновани и с цитирана съдебна практика, както и по съображения, изложени от пълномощника му в съдебното заседание. Иска се отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, именно ЦИК следва да е ответник по иска, тъй като съгласно чл. 46, ал. 2 от Изборния кодекс е юридическо лице и е първостепенен разпоредител с бюджет. Също така, прокурорът е приел, че въпросът е разрешен с влязлото в сила определение № 9657/13. 07. 2018 г., постановено по адм. д. № 7517/2018 г. на ВАС. По съществото на спора, прокурорът счита, че са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за частичното уважаване на иска.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по съдебния спор, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно.
По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд приема следното:
Пловдивският административен съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 27. 10. 15 г.-12. 10. 16 г., изразяващи се в пропуснати ползи от възнаграждения като общински съветник, в резултат на незаконосъобразното решение № 524-МИ от 27. 10. 15 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив.
Съдът е приел, че искът е предявен от и срещу надлежни страни в процесуалното правоотношение, доколкото ищецът е физическо лице, а ответникът е юридическо лице, позовавайки се и на определение № 9657/13. 07. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 7517/18 г.
Съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е обявен за недействителен изборът за последния разпределен мандат по остатък за общински съветници на община - Пловдив, обявен с решение № 524-МИ от 27. 10. 15 г. на ОбИК-Пловдив, след което и в изпълнение на съдебното решение ОбИК-Пловдив издава ново решение № 608-МИ/12. 10. 2016 г., с което е обявен за недействителен изборът на последния разпределен мандат по остатъка за общински съветници на Община – Пловдив, обявен с решение № 5240МИ от 27. 10. 2015 г. на ОИК-Пловдив, отменено е решение № 597-МИ от 04. 11. 2015 г. на ОИК-Пловдив, с което И.Д е обявен за общински съветник, прекратени са правомощията му, обезсилено е издаденото му удостоверение и Ц.Ц е обявен за избран като общински съветник и му е издадено удостоверение за общински съветник. Установено е от съда, че с нарочно решение И.Д е освободен като член на постоянната комисия „Устройство на територията и жилищна политика“ и на негово място е избран Цоневски.
Въз основа на така установеното, съдът е приел, че е налице първият от кумулативните елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ – отменен по съответния ред административен акт.
Въз основа на писмени доказателства, приети по делото и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съдът е стигнал до извода, че в резултат на незаконосъобразното решение, ищецът е бил лишен от възможността да участва в заседанията на общинския съвет, а оттам и да получава възнаграждение за това, което за процесния периода е 4 209, 06 лева, след като възнаграждението за този период е намалено с нормативните удръжки. Тоест, съдът е приел от правна страна, че са налице и другите две кумулативни предпоставки на иска, а именно вреда с характер на пропусната полза и причинна връзка между нея и незаконосъобразния акт.
Съдът е присъдил в полза на ищеца и разноски по делото, след като частично е уважил възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд след като обсъди възраженията и доводите на страните, както и след като прецени приетото от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд и съобрази приложимия закон ЗОДОВ вр. с чл. 52 ЗЗД и приложимата съдебна практика, в това число и относимите тълкувателни решения, преценява, че решението в обжалваната му част е допустимо, но неправилно.
Касационният съдебен състав не споделя доводите на касатора за недопустимост на решението. Централната избирателна комисия освен, че е процесуално легитимиран ответник в качеството й на юридическо лице, е и надлежен ответник по материалното правоотношение. Съгласно чл. 74, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК), ЦИК назначава Общинските избирателни комисии (ОИК). Съгласно чл. 83, ал. 2 ЦИК определя и възнаграждението на членовете на ОИК, а съгласно чл. 57, т. 6 ЦИК освобождава членовете на ОИК. Съгласно правомощията на ЦИК, уредени в чл. 57 ИК, ЦИК осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове; осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии; издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на кодекса.
От изброените правомощия е очевидна дейността по ръководство и контрол, осъществявани от ЦИК по отношение дейността на ОИК. Това обстоятелство е достатъчно ЦИК да се определи като надлежния ответник по искове за обезщетяване на вреди от незаконосъобразни решения на ОИК, доколкото законодателят не е придал правосубектност на последните.
Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение, поради приложимост в случая на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, тъй като за ищеца съществува реда по чл. 49 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) да претендира обезщетяване на понесените вреди. Съгласно чл. 77, ал. 2 ИК, при изпълнение на своите правомощия членовете на общинската избирателна комисия са длъжностни лица по смисъла на НК. Съгласно чл. 93, т. 1 НК:
1. "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., доп., бр. 62 от 1997 г., бр. 43 от 2005 г., изм., бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител;
Тази квалификация на членовете на ОИК при осъществяване на дейността им, означава, че правоотношенията между ОИК и трети лица, възникнали при изпълнение на дейността на ОИК, не са гражданскоправни, в който случай би бил приложим чл. 49 ЗЗД. Решенията на ОИК са с публичноправен характер, поради което редът за защита на субектите за причинените им от тях вреди, е този по чл. 1 ЗОДОВ.
По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното решение като допустимо. Както се посочи по-горе, то е неправилно, тъй като съдът не е изяснил и съобразил относими за спора обстоятелства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, а съгласно ал. 3 на същия член, за времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж. Следователно, законът не допуска кумулиране на възнаграждения, т. е. за периодите, за които общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет, той не получава друго възнаграждение за труд. В конкретния случай, след като ищецът не е участвал в заседанията на общинския съвет за процесния период, той не е бил лишен от възможността да получава основното си възнаграждение за положен от него труд през същия период. За да е налице пропусната полза от получаване на възнаграждения за участия в заседанията на общинския съвет, ищецът следва да не е получавал през процесния период възнаграждения за труд от друга дейност, или получаваните възнаграждения да са в по-малък размер от пропуснатото възнаграждение. Административният съд, в конкретния случай е приел, че за ищеца е налице пропусната полза, без да изследва, или да укаже на ищеца необходимостта от изясняване на обстоятелството, дали процесния период е получавал възнаграждение за труд и в какъв размер. В касационната жалба се твърди, че ищецът е получавал доход в качеството си на управител „Цоневски ПК“ ООД - гр. П.. По това твърдение, ответникът в касационното производство не е взел становище, нито е ангажирал писмени доказателства, поради което касационната инстанция не може да се произнесе по установеността, респективно неустановеността на това относимо за спора обстоятелство.
По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно в обжалваната му част, поради което решението в тази част следва да се отмени, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, делото се върне на друг състав на АС - Пловдив за ново произнасяне в тази част от спора.
С оглед изхода на спора в касационната инстанция следва да се отмени решението на административния съд и в частта, в която ЦИК е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото.
Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 453/28. 02. 2019 г., постановено от Административния съд – Пловдив по адм, д. № 1172/2018 г., в обжалваната му част, а именно в ЧАСТТА, в която Ц. И. К е осъдена да заплати на Ц.Ц от [населено място], обезщетение в размер на 4209, 06 лева, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за това, че в периода 27. 10. 2015 г.-12. 10. 2016 г. не е бил избран за общински съветник в Общински съвет – Пловдив, вследствие избора на последния разпределен мандат по остатък за общински съветници на Община - Пловдив, обявен с решение № 524-МИ от 27. 10. 2015 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив, който впоследствие е обявен за недействителен от Административен съд – Пловдив с решение № 882/03. 05. 2016 г. по адм. д. № 789/2016 г., оставено в сила с решение № 10547/11. 10. 2016 г. на ВАС на РБ, постановено по адм. д. №6688/2016 г. ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная от 11. 10. 2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която Ц. И. К е осъдена да заплати на Ц.Ц сумата от 1177, 76 лв. разноски по делото по съразмерност.
ВРЪЩА делото в тази част на друг съдебен състав на Административния съд - Пловдив за ново произнасяне.
Решението не подлежи на обжалване.