Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма /ОП/ „Развитие на човешките ресурси“ в министерство на труда и социалната политика срещу Решение № 1646/10. 10. 2019г., на Административен съд Бургас, постановено по административно дело № 1196/2019г.

С обжалваното решение съдът е отменил решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане с рег. № BG05M9OP00-1. 008-671/3 от 07. 05. 2019г., с което е отказано верифициране на средства в общ размер на 59 800лв.

Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи се в касационната жалба, че първоинстанционния съд е смесил недопустимо двете производства – това по налагане на финансова корекция и това по верификация, като е достигнал до неправилни изводи за неправилност на административния акт. Твърди се, че двете производства са различни по своя характер, като настоящото е за отказ за верификация, като в акта ясно като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУСЕСИФ. Посочената разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ в разглеждания случай е цитирана във връзка с чл. 55, ал. 2 от АПК единствено във връзка с възобновяване на административното производство и е невярна констатацията на съда, че посоченото фактическо основание за отказ да бъдат верифицирани разходи не съответства на правното основание, под което е подведено в оспорения административен акт.

Твърди се, че изводите на съда за липса на извършване на процесуални действия по смисъла на чл. 3 от НАНЕСИФ са неверни, тъй като ЗУСЕСИФ не предвижда администрирането на нередности да протича в административно производство и да приключва с издаването на административен акт по смисъла на АПК. Това производство има за цел...