Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Трансболгарпром“ ООД, гр. В., подадена чрез пълномощника адв.. Б, срещу Решение № 343 от 25. 07. 2019 г., постановено по адм. дело № 313/2019 г. по описа на Административен съд Враца.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на основания за издаване на искания административен акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при О. В, в депозиран отговор, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Стаменова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд Враца е отхвърлена жалбата на „Трансболгарпром“ ООД срещу изричен отказа на орган по приходите Г.И в Дирекция „Мести данъци у такси“ в О. В, обективиран в писмо от 06. 02. 2019 г., да издаде Акт за установяване на задължения за периода 2014 г.–2018 г., във връзка с подадено от лицето искане вх. № 2600-166/17. 01. 2019 г.

Съдът е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като за периода 2014 г. – 2017 г. за задълженията на дружеството за данък върху притежаваните от него недвижими имоти – земя и сгради, както и за такса битови отпадъци за същите имоти са издадени два акта за установяване на задължения, в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК, а...