Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесулания кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от заместник-министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.Ф, срещу Решение № 1166/25. 02. 2019 год. по адм. дело № 2074/2018 год. по описа на Административен съд – София град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му.

Ответната по жалбата страна – „Емди 1602“ ООД, чрез процесуален представител адвокат О.Б, излага становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Емди 1602“ ООД срещу отказ за подпомагане по схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, обективиран в писмо изх.№ 10-35/16. 01. 2018 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите.

С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил отказа за подпомагане и е върнал преписката на заместник-министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне, при съобразяване с тълкуването на закона. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган /в рамките на правомощията, делегирани му със заповед № РД-09-662/24. 08. 2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите/, в изискуемата писмена форма с мотивирано писмо, в което са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Установено по делото е, че „Емди 1602“ ООД е подало заявление за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, ведно със заверени копия на фактурите. При извършена проверка от контролния орган – Национална агенция по приходите е установено, че описаните в заявлението фактури не фигурират в базата данни на НАП, за което дружеството е уведомено в обжалваното писмо на заместник-министъра. Със заповед № РД 09-91/14. 02. 2018 г. ма МЗХГ е определен срок за корекция на технически грешки в описите на фактурите, като на 20. 07. 2018 г. на дружеството е била изплатена държавна помощ. Съдът е изложил мотиви по съществото на спора и като е приел, че отказът, обективиран в писмото е незаконосъобразен, го е отменил. Постановеното решение е недопустимо.

Н. Аивен съд-София град е приел, че обжалваният отказ, обективиран в писмо изх.№ 10-35/16. 01. 2018 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, носи белезите на индивидуален административен акт. Писмото има уведомителен характер и с него не се засягат права, свободи или законни интереси на заявителя. В него е посочена правната рамка относима за отпускане на държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство.

Неправилно административният съд е приел, че със заповед № РД09-662/24. 08. 2017 г. министърът на земеделието, храните и горите е делегирал правомощията си по Глава четвърта „а“ от ЗПЗП. Със заповедта е определен срок за прием на заявления за държавна помощ, като контрол по изпълнението е възложено на заместник-министъра. Никъде в заповедта не фигурира нито делегиране на правомощия, нито заместване поради отсъствие. Съгласно разпоредбата на чл. 47а ЗПЗП единствено в правомощията на министъра на земеделието, храните и горите е да се произнася отпускането на държавната помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, като определя със заповед отстъпката за съответната година /чл. 47е, ал. 2 ЗПЗП/. Следователно, годен за обжалване акт би била издадена от министъра заповед със отговаряща на изискванията на чл. 47е ал. 2 от ЗПЗП, а не уведомително писмо на заместник-министъра. Съдът не е изяснил въпроса относно същността на обжалвания акт и не е изложил мотиви, защо е приел това писмо за индивидуален административен акт. Без да се съобрази със приложимата регламентация, свързана с определената от законодателя компетентност за издаване на акт за отпускане на държавна помощ по чл. 47е от ЗПЗП, съдът е изразил становище, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма.

При липсата на нормативноустановено изключение, съдебната проверка на законосъобразността на междинните действия и актове в административното производство, инициирано със заявление за държавна помощ от земеделски стопанин, следва да бъде извършена едва при евентуалното оспорване на крайния акт – заповедта на министъра. В това именно производство съдът дължи проверка на законосъобразността на основанията за отказ/намаляване на държавната помощ.

По изложените съображения, настоящият състав на ВАС приема, че атакуваното пред Административен съд София – град писмо от 16. 01. 2018 г. няма самостоятелно правно значение и не подлежи на оспорване пред съд, тъй като не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.Пстанционният съд не е съобразил, че жалбата в случая е подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, поради което е недопустима, и при наличието на предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК е следвало да я остави без разглеждане, и да прекрати образуваното по нея производство. Поради това, като се е произнесъл по подадената пред него жалба, съдебният състав е постановил недопустимо решение, за което касационно основание настоящата инстанция следи служебно според изричното правило на чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид това, обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото, образувано по недопустимото оспорване - прекратено.

Предвид изхода от спора разноски на ответника по касация не се дължат. Такива не са поискани от процесуалния представител на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 209, т. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1166/25. 02. 2019 г. постановено по адм. дело № 2074/2018 г. на Административен съд-София град.

О. Б. Р. жалбата на „Емди 1602“ ООД, със седалище гр. С., срещу отказ за подпомагане по схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“, обективиран в писмо изх.№ 10-35/16. 01. 2018 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2074/2018 г. на Административен съд-София град. Решението е окончателно.