ОТНОСНО СРОКА ПО ЧЛ. 86, АЛ. 2 И ЧЛ. 87 ОТ УСТАВА ЗЗД АВТОМОБИЛНИЯ ТРАНСПОРТ ЗЗД ОБЩО ПОЛЗВАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Председателят на Върховния съд е сезирал Върховния съд, Общо събрание на гражданските отделения, да издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 86 от Устава на автомобилния транспорт за общо ползване в Р. Б. В предложението на председателя се излага, че в практиката на П. окръжен съд има противоречие в приложението на чл. 86 от Устава на автомобилния транспорт за общо ползване в Р. Б. че с решение, постановено по гр. д. № 300/1957 г., от същия е прието, че 6-месечният срок по чл. 86, ал. 2 УАТ за рекламации, за нанесени щети и предявяване на иск в същия срок пред съда се отнася и за случаите при спорове за неизпълнение на превозни планове; че този срок по естеството си е давностен, а с решение, постановено по гр. д. № 6774/1956 г. - че същият член от Устава се отнася само за рекламации и предявяване на искове пред съда за щети от превозни договори, визирани в чл. 309 ЗЗД, но не и по спорове за щети от неизпълнени превозни планове; че 6-месечният срок, споменат по-горе, не е давностен; че такива искове съгласно чл. 112, ал. 1 ЗЗД се просрочват с двегодишна давност.

Върховният съд, Общо събрание на гражданските отделения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Задачата на института за давността се определя от нуждата за устойчивост и определеност в имуществените отношения и съдействието й за укрепване и развитие на икономиката. Давностните срокове допринасят за постигане на тази цел и особено кратките такива, защото съдействат за устойчивостта в имуществените отношения, улесняват доказването на фактите, от които спорещите страни черпят права, и са гаранция за установяване на стопанските резултати в държавните предприятия през годината. По тези съображения в чл. 110 до чл. 120 ЗЗД наред с общата 5-годишна погасителна давност има предвидени и други специални погасителни давности. Тези давности имат приложение само за случаите, които се обхващат от правната норма, която ги установява. Давностите, установени с чл. 111 и чл. 112 ЗЗД, са специални; те обаче нямат приложение за тези случаи, за които законът или друг нормативен акт предвижда друга специална давност. Такъв е случаят, предвиден в чл. 321 ЗЗД, и др. Той обаче няма приложение за нанесени щети и за надвзети превозни и допълнителни такси и за обезщетения и недосъбрани такси и глоби, произтичащи от неизпълнени превозни планове и договори за превоз от автомобилното предприятие на държавни предприятия и други лица, тъй като за тези искове е предвидена друга специална давност с чл. 86, ал. 2 и чл. 87 УАТ (*1). Този нормативен акт, издаден въз основа на чл. 322 ЗЗД, е установил особени правила за превозите от автомобилните предприятия и споровете от неизпълнените превозни планове и превозни договори и те са задължителни при ликвидацията на имуществените отношения, произтичащи от същите. Задължителни за тях са включително и особените правила за погасяване на исковете, произтичащи от неизпълнението или неточното изпълнение на превозните планове и превозния договор. Правилата на Закона за задълженията и договорите се прилагат при тях дотолкова, доколкото няма специални правила в Устава. За исковете, произтичащи от превозните планове и от договора за превоз от автомобилното предприятие, е предвидена специална давност по чл. 86, ал. 2 УАТ. Такава давност е предвидена и за тези, които са в договорни отношения с автомобилните предприятия, с чл. 87 от същия устав. (*1)

Употребеният в чл. 86, ал. 2 и чл. 87 УАТ израз "горните срокове" се отнася и за исканите обезщетения и недосъбрани такси и глоби от страна на автомобилните предприятия и рекламантът има право да предяви съдебен иск в срок от два месеца, считано от деня на получаване на отговора на рекламацията си, или след изтичане на сроковете по чл. 88 задължават договарящите страни да предявят исканията си, произтичащи от неизпълнението или неточното изпълнение на превозните планове и превозния договор пред съда в сроковете, предвидени по-горе. Това не са срокове за предявяване на рекламации по смисъла на чл. 86, ал. 1 от същия устав. От това следва, че срокът по чл. 86, ал. 2 и този по чл. 87 УАТ (*1) са давностни, а не срокове, в които следва да се предявят рекламации за нанесени щети и надвзети и несъбрани превозни такси и глоби по смисъла на чл. 87, ал. 1 от устава. Това е видно и от обстоятелството, че с изтичането на този срок се погасява правото да се получи със съдебна помощ принудително изпълнение на вземането, което произтича от неизпълнението или неточното изпълнение на превозните планове и превозния договор. След изтичане на срока, предвиден в тях, този, на когото принадлежи субективното право да предяви иска, не може да получи благоприятно за себе си съдебно решение, защото искът се отхвърля и не може да се получи принудителна санкция от съда, щом е пропуснал срока за предявяване на иска и противната страна е заявила, че желае да се ползва от давността. Правото на иск, което произтича от неизпълнението или неточното изпълнение на превозния план и превозния договор, се погасява за автомобилното предприятие в срока, предвиден в чл. 86, ал. 2, а за договарящите се с него държавни предприятия, учреждения и други лица - в срока по чл. 87 УАТ, защото тази давност е специална и се отнася до всички срокове, които произтичат от тях, и изключва разпоредбите на чл. 110, 111, б. "г", чл. 112, ал. 1 и чл. 321 ЗЗД. Споровете по превозния план между държавните предприятия и тези по договора за превоз между същите имат значение за тяхната подсъдност. Първите са подсъдни на държавния арбитраж съгласно чл. 1 от Закона за държавния арбитраж, а вторите - на народните съдилища съгласно чл. 9, т. "в" от същия закон. Това обстоятелство обаче не внася различие за срока, в който трябва заинтересованите да предявят исканията си, произтичащи от неизпълнението или неточното изпълнение на превозните планове и превозния договор, защото и в единия, и в другия случай той е един и същ и изключва приложението на цитираните по-горе текстове от ЗЗД.

По тия съображения и въз основа на чл. 212 ГПК Върховният съд, Общото събрание на гражданските отделения

РЕШИ:

Срокът по чл. 86, ал. 2 и чл. 87 от Устава за автомобилния транспорт за общо ползване в Р. Б. е специален давностен срок спрямо тези по чл. 110, 111, б. "г" (*2), чл. 112, ал. 1 и чл. 321 ЗЗД и изключва приложението на същите за споровете по превозните планове и превозния договор на пътници и товари от автомобилните предприятия.