Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. А. А. против решение № 4241 от 18. 06. 2015 г., постановено по адм. д. № 1768/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – полицейски орган при 04 районно управление „Полиция” – СДВР, в писмено становище, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на касатора против заповед № УРИ – [номер]/13. 02. 2015 г. на полицейски орган при 04 РУП – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), В. А. А. е задържана за срок от 24 часа.

За да постанови този резултат Административен съд София - град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като по делото се установява, че спрямо жалбоподателя към момента на задържането му са налице данни за извършено престъпление. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е незаконосъобразен и необоснован. Видно от оспорената заповед е, че същата е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактически основания за постановяването й е посочено „за установяване на съпричастност към ДП 228 ДПК-317/2015 г. по описа на 04 РУ – СДВР за престъпление по чл. 215 от НК”. От събраните по делото доказателства е установено, че на 13. 02. 2015 г. В. А. е призован като свидетел в СДВР, като на 12. 02. 2015 г. е образувано досъдебно производство № 317/2015 г. по описа на 04 РУ - СДВР срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК – с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрил в гаражна клетка чужда движима вещ – противозаконно отнет лек автомобил, за която знаел или е предполагал, че е придобит от другиго чрез престъпление. Установено е, че лекият автомобил е откраднат на 23. 12. 2014 г. Гаражната клетка в, която е отрит автомобила е отдадена под наем на А., който след това я преотдава на друго лице. На 14. 02. 2015 г. жалбоподателят е разпитан като свидетел от разследващ полицай в 04 РУ-СДВР, а в последствие на 16. 02. 2015 г. също е разпитван като свидетел.

Посочените факти се установяват от всички приложени по делото доказателства. От така установената фактическа обстановка следва, че спрямо жалбоподателя не е налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповед за задържането му за срок от 24 часа. Съгласно цитираната норма полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в административната преписка и по делото не са събрани доказателства, установяващи, че към момента на издаване на заповедта за задържане са налице данни за съпричастност на жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 НК. Същият е призован за разпит като свидетел и липсват каквито и да било данни, че към момента на явяването му в СДВР са налице нови факти, сочещи евентуалната съпричастност на А. към извършеното престъпление и налагащи задържането му за срок от 24 часа. В подкрепа на този извод са и фактите, че същият двукратно е разпитван като свидетел. Следователно не е налице обосновано предположение сочещо, че жалбоподателят е съпричастен към извършеното престъпление.

В случая оспорената заповед е издадена и в нарушение на целта на закона. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. В случая жалбоподателят е призован като свидетел, явява се в СДВР по повод на получена призовка за разпит, при което е задържан, само на база на евентуални предположения за съпричастност към извършено престъпление, без да е налице необходимост от задържането му, предвид целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Следователно спрямо В. А. не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Ето защо изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен и е в противоречие със събраните по делото доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва оспорената заповед да бъде отменена.

Предвид изхода на делото следва да се осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В. А. А. сумата 610 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена държавна такса.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4241 от 18. 06. 2015 г., постановено по адм. д. № 1768/2015 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № УРИ – [номер]/13. 02. 2015 г. на полицейски орган при 04 районно управление „Полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В. А. А. сумата 610 лв.(шестстотин и десет лева), представляващи направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване.