Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Г. ЧЛЕНОВЕ:Л. П. . КИРОВ при секретар С. М. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от председателяП. Г. по адм. дело № 6661/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, срещу решение № 492/19.04.2021 г., постановено по адм. дело № 536/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на „М. Г. Б. ЕАД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 720 лв. за изплатени адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване по съдебен ред на наказателно постановление № 394/2018/2019 г. на зам.-директора на ТД „С. М. в Агенция „Митници“. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „М. Г. Б. ЕАД, не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение Административен съд – Варна е уважил исковата претенция на „М. Г. Б. ЕАД, като е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размера на 720 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за две съдебни инстанции, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 394/2018/2019 г. на зам.-директора на ТД „С. М. в Агенция „Митници“, отменено с влязло в сила решение № 1421/15.07.2019 г. по НАХД № 2679/2019 г. на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Наред с това съдът е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на дружеството съдебно-деловодни разноски направени в първоинстанционното производство в размер на 745 лв. За да постанови този правен резултат, административният съд след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е приел, че предявеният имуществен иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразно наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност; от отмененото наказателно постановление за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди - ползване на възмездна адвокатска помощ при обжалването и отмяната на наказателното постановление; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилите вреди. Съдът е приел иска за имуществени вреди за доказан в претендирания от ищеца размер за сумата от 720 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Няма спор по делото, че наказателно постановление № 394/2018/2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „М. Г. Б. ЕАД е наложена имуществена санкция по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, е отменено с решение № 1421/15.07.2019 г. по НАХД № 2679/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. Последното решение е оставено в сила с решение № 2220/19.11.2019 г. по КНАХД № 2246/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

Представени са доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с извършена правна защита и съдействие от адв. Ж. по повод обжалване на цитираното наказателно постановление. П. Р. съд – Варна /л. 7 от делото/ е бил представен Договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019 г., сключен между „М. Г. Б. ЕАД и адв. С. Ж. с предмет – обжалване на наказателно постановление № 394/2018/2019 г. на зам.-директора на ТД „С. М. в Агенция „Митници“. В договора е посочено, че „М. Г. Б. ЕАД заплаща на адв. Ж. адвокатски хонорар в размер на 360 лв. с ДДС, след издаване на фактура. В производството пред АС – Варна /л. 18 от делото/ е представен договор за правна защита съдействие от 01.08.2019 г., между същите страни, с предмет – изготвяне от името на „М. Г. Б. ЕАД на отговор на касационна жалба, подадена от ТД „С. М. в Агенция „Митници“ срещу решение по НАХД № 2679/2019 г. на Районен съд – Варна, както и е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, след издаване на фактура. Във връзка с така договореното възнаграждение за всяка инстанция са представени доказателства и за заплащане на същото – представени са съответни фактури и преводни нареждания за изплащане на възнагражденията по банков път.

Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. При постановяване на решението съдът е съобразил и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС на РБ като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 720 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление пред две съдебни инстанции.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С огледа изхода на спора на касатора не се следват разноски. От ответника не са претендирани разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 492/19.04.2021 г., постановено по адм. дело № 536/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Панайот Генков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Любка Петрова

/п/ Юлиян Киров