Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт М., срещу решение № 407 от 12. 11. 2015 г., постановено по адм. д. № 567/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт.

Ответникът – А. Е. Б. – редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - [населено място] е отменил решение № РеДир-1040-04-5 от 20. 07. 2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане № РПС-44 от 15. 06. 2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - [населено място].

Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото е правилно и обосновано.

От данните по делото се установява, че с разпореждане № РПС-44 от 15. 06. 2015 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ - [населено място], потвърдено с решение № РеДир-1040-04-5 от 20. 07. 2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], е постановено да...