Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуален представител, против решение № 1390 от 01. 03. 2016 г., постановено по адм. дело № 9480/2015 г. по описа на Административен съд Административен съд С. - град. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Претендират се и направените разноски.

Ответната страна – Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния си представител, в представено писмено становище оспорва касационната жалба и претендира сторените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 1390 от 01. 03. 2016 г. по адм. дело № 9480/2015. По описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу решение № Ц-25 от 29. 07. 2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел I, т. 6 и е осъдено дружеството да заплати на ДКЕВР разноски по делото в размер на 1180, 00 лв.

Съдът е приел, че оспореното решение на ДКЕВР, с което считано от 01. 08. 2013 г. е утвърдена цена за електрическа енергия без ДДС, по която [фирма] продава на обществения доставчик в размер на 61, 02 лв./МВтч., е постановено от компетентен орган в съответствие с правомощията по чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1...