Образувано е по касационни жалби на директора на ТП на НОИ С. – град и А. Г. Г., от [населено място] против решение № 3284 / 13. 05. 2016 г. по адм. дело № 10908 / 2012 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99 и чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и по двете касационни жалби. Посочва, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и обосновано.
Върховният административен съд като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните прие за установено следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК са неоснователни.
По делото е установено, че А. Г. е подала молба вх. № 390 / 16. 06. 2000 г. при навършена възраст 49 години за отпускане на пенсия за изслужено време и старост по чл. 2, ал. 1, б.”а” от Закон за пенсиите отм. във връзка с §2 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 5011096451/3 от 28. 09. 2001 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ С. – град е отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като трудът на „стъклодувите” в „Оптико-механичния завод (ОМЗ)” – [населено място] не е от първа категория по т. 6б от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране отм. , Със съдебно решение от 16. 09. 2011 г., по адм. дело № 1013 / 2007 г. Софийският градски съд е отхвърлил оспорването срещу акта на пенсионния орган като е приел, че трудът на лицето в „ОМЗ” – [населено място] не е от първа категория и поради това не са налице основанията по чл. 2 б”а” от Закон за пенсиите за отпускане на пенсия. В мотивите на решението съдът е посочил, че доколкото обжалваното разпореждане и потвърждаващото го решение на горестоящия орган не са обсъждали наличието или отсъствието на предпоставките за отпускане на пенсия при условията на втора категория, по този въпрос не се дължи произнасяне. В тази връзка СГС е приел, че няма пречки жалбоподателката да подаде ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по основанията за втора категория труд. Първоинстанционното съдебно решение е било оставено в сила със сходни мотиви с решение № 4077 от 21. 03. 2012 г. по адм. дело № 745 / 2012 г. на Върховния административен съд, VI о.
Докато са били висящи съдебните спорове със заявление вх. № 66001025 / 28. 01. 2011 г. А. Г. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След преценка правото на пенсия, с разпореждане № 5011096451 / 04. 02. 2011 г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ С. – град е отпуснал заявената пенсия с начална дата 27. 12. 2010 г. и зачетен осигурителен стаж в размер на 41 години, 09 месеца и 09 дни при условията на трета категория труд.
След приключване на съдебните спорове със заявление вх. № МП – 45624 / 23. 05. 2012 г. Г. е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал. 1 ПЗР на КСО, считано от 09. 11. 2002 г. (моментът във връзка с първото нейно заявление към който е навършила 52 години и е отговаряла на условията за пенсиониране при втора категория труд). Претендирала е осигурителният стаж като „стъклодув” да бъде признат за придобит при условията на втора категория труд.
С разпореждане № 5011096451 от 01. 06. 2012 г. ръководителят по „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ С. – град, съобразявайки приложените към заявлението решение от 16. 09. 2011 г., по адм. дело № 1013 / 2007 г. на Софийския градски съд и решение № 4077 от 21. 03. 2012 г. по адм. дело № 745 / 2012 г. на Върховния административен съд, VI о. е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО, като е зачел от втора категория осигурителния ѝ стаж за времето от 01. 11. 1968 г. – 01. 07. 1969 г. (8 месеца) и 01. 11. 1979 г. - 21. 10. 1996 г. (16 години, 11 месеца и 20 дни), през което тя е работила като „стъклодув” в „ОМЗ” – [населено място], като началният момент на новата пенсия е обвързал с датата на подаване на заявлението.
Недоволна от постановеното разпореждане А. Г. го е оспорила пред директора на ТП на НОИ С. – град досежно началния момент на изменението на пенсията. Изложила е доводи, че пенсионният орган не е съобразил, че правото на пенсия не се погасява по давност и доколкото КСО не съдържа специални правила, уреждащи режима на погасителната давност, приложима се явява разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б.”ж” от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), съгласно която давността не тече докато трае съдебния процес.
С решение № РО – 704 / 19. 10. 2012 г. директорът на ТП на НОИ С. – град е отменил разпореждане № 5011096451 от 01. 06. 2012 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ, като е приел, че приложените от заявителката съдебни решения не съдържат указания за категоризиране на стажа за времето от 01. 11. 1968 г. – 01. 07. 1969 г. (8 месеца) и 01. 11. 1979 г. - 21. 10. 1996 г. (16 години, 11 месеца и 20 дни), през което тя е работила като „стъклодув” в „ОМЗ” – [населено място] от втора категория, а по административната преписка няма доказателства, които да установяват такъв факт. Тъй като е отменил разпореждането на пенсионния орган по различни съображения от изложените в жалбата директорът на ТП на НОИ С. – град с втори диспозитив е отхвърлил жалба вх. № ЖП – 760 / 12. 09. 2012 г..
С решение № 3284 / 13. 05. 2016 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на А. Г. Г., от [населено място] решение № РО – 704 / 19. 10. 2012 г. на директора на ТП на НОИ С. – град в частта му, с която е отменено разпореждане № 5011096451 / 01. 06. 2012 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ. Отменил е по жалба на А. Г. Г., от [населено място] решение № РО – 704 / 19. 10. 2012 г. на директора на ТП на НОИ С. – град и в останалата му част, с която е отхвърлена жалба вх. № ЖП – 760 / 12. 09. 2012 г. и е изпратил административната преписка на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ за издаване на ново разпореждане само в частта за определяне на начална дата на изменената с разпореждане № 5011096451 / 01. 06. 2012 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ С. – град лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.
Приетата пред административния съд експертиза дава заключение, че работата на А. Г. като „стъклодув” в „ОМЗ” – [населено място] не е идентична по вредности и тежест на труда на „духачите на стъкло” в други промишлени отрасли – химическа промишленост, стъкларска промишленост, производство на домакинско стъкло, но същата е затруднена в изясняване действителните условия, при които е полаган труда, тъй като производството е било закрито през 90-те години на миналия век. От своя страна разпитаните свидетели В. и П. дават конкретни индикатори за приликите и различията на двете длъжности, но това са обстоятелства, които не са стояли на вниманието на пенсионните органи.
Законосъобразно първоинстанционният съд е установил, че директорът на ТП на НОИ С. – град не се е произнесъл по единствения спорен въпрос, наведен пред него с жалбата на А. Г. – този за началния момент на изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а е обсъждал в цялост разпореждането, с което същата е изменена.
Съгласно чл. 99 КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: т. 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; т. 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; т. 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; т. 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; т. 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й; т. 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. В случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя: т. 1. по т. 1 - от датата на представяне на доказателствата; т. 2. по т. 2 - 6 - от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94 КСО.
Законосъобразни са изводите на съда, че пенсията на А. Г. следва да се измени в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, считано от деня, в който е отпусната, съгласно чл. 99, ал. 2, т. 2 КСО, а разпореждане № 5011096451 / 01. 06. 2012 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – [населено място] в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно §2 от ПЗР на КСО лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени до 31 декември 1999 г. и са придобили право на пенсия по отменения Закон за пенсиите, могат до 30 юни 2000 г. да се пенсионират при условията на отменения закон, ако това е по-благоприятно за тях. Фактите по делото сочат, че към посочената от законодателя дата - 30 юни 2000 г., дори и процесният стаж на жалбоподателката за периодите 01. 11. 1968 г. – 01. 07. 1969 г. (8 месеца) и 01. 11. 1979 г. - 21. 10. 1996 г. (16 години, 11 месеца и 20 дни) да е бил зачетен за придобит при условията на втора категория, тя не е притежавала минимално изискуемата възраст за придобиване на право на пенсия на това основание. По тези съображения тя не може да претендира отпускане на пенсията от момента на първото свое заявление, респ. от момента на навършване на изискуемата възраст за пенсиониране при условията на втора категория труд по него.
Доводите на страните за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при проверката на съдебното решение.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на касационните жалби разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3284 / 13. 05. 2016 г. по адм. дело № 10908 / 2012 г. на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.