Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" [населено място] против решение № 21 от 1. 02. 2016г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело № 287/2015г. С него се отменя заповед № ТУ.2140/31. 08. 2015г. на директора на дирекция "СП" [населено място], с която е отказано на С. С. Ш. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г. Г. Ш. отпускането на месечна добавка за социална интеграция за 1 дете, тъй като не са налице условията по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ и чл. 28 от ППЗИХУ - обекта хотел Д. общ. [населено място] не отговаря на изискванията на Наредба № 30/19. 04. 2004г.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон поради което се иска отмяната му.

Ответникът, С. С. Ш. чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с подробни съображения. Свеждат се до това, че разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е относима и приложима към медицинска рехабилитация по чл. 15, ал. 2 ЗИХУ а не към социална рехабилитация по чл. 15, ал. 4 ЗИХУ каквато е осъществена в случая. Наред с това се поддържа, че на основание чл. 5, ал. 1 АПК, чл. 7, ал. 1 и чл. 15 от ЗНА чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ не следва да се прилага тъй като ограничава приложното поле на чл. 42г, вр. с чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ в които не са предвидени изисквания относно различните видове рехабилитация по чл. 15, ал. 2 и ал. 4 ЗИХУ.

Върховният административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК...