Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез пълномощник, против решение № 1701 от 15. 09. 2015 г., постановено по адм. дело № 1147/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на търговеца срещу решение №16/01. 04. 2014 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ (МДТ) при [община] за потвърждаване на акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) с №1229/01. 11. 2012 г. на орган по приходите в общината. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при [община] не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните правилаи в съответствие с материалния закон.

По делото не е спорно, че жалбоподателят Д. е декларирал с декларация вх. № 07359/23. 03. 2009 г., в качеството му на [фирма] – [населено място], като собственик притежавано от него МПС – влекач „Волво Ф12“, с рег. [рег. номер на МПС], видно от приложената по делото декларация, ведно с копие от свидетелство за регистрация на МПС. Няма спор, че в [община] за посоченото МПС е открита партида, незакрита към настоящия момент, на името на [фирма] във връзка с подадената декларация по чл. 54 ал. 1 ЗМДТ.

Спорният по делото въпрос е дали в периода, през който процесният автомобил не е бил във владение на касатора /тъй като е бил запориран/, собственикът дължи данък...