Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), чрез юрисконсулта Л. Х, е обжалвал решение № 65 от 16. 02. 2016 г. по адм. д. № 791/2015 г. на Административния съд-Плевен. С него е отменено уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2014 г. по реда на Наредба № 2 от 21. 02. 2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни, наричана в изложението само „Наредба № 2”. С уведомителното писмо е била отказана оторизация на земеделския стопанин К. П. Н. от [населено място], [община], [област]. След отмяната, съдът е върнал преписката на административния орган препи при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като е осъдил ДФЗ да заплати направените от жалбоподателя разноски.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Изложеното в касационната жалба почти дословно повтаря съдържанието на писмените бележки, представени пред административния съд. Твърди се, че земеделският стопанин, като е преместил заявените за подпомагане животни, не е уведомил разплащателната агенция и не е изпълнил изискването по чл. 15 от Наредба № 21 от 30. 06. 2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, наричана в изложението само „Наредба № 21”. По изложените съображения касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В допълнително представено становище прави възражение за прекомерност на евентуално поисканото адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация в отговора си по чл. 163 АПК оспорва касационната жалба. Счита я за допустима, а по същество за неоснователна, В представените писмени бележки от адвокат-пълномощника на ответната страна по касация се съдържа становище за правилност на...