Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], срещу решение № 2477 от 23. 10. 2015 г., постановено по адм. д. № 2891/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, Х състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответницата - Д. К. Г. от [населено място], чрез адвокат Данков, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 2477 от 23. 10. 2015 г., постановено по адм. д. № 2891/2015 г., Административен съд - Варна, Х състав, е отменил заповед № СЗ - Д- Вн-05-1-6-3658 от 07. 08. 2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място] и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов административен акт в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

Съдебният акт е валиден и допустим. Същият не страда от визираните в касационните жалби отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по следните съображения:

Съдът е разяснил делото изцяло. Постановил е решението си въз основа на приетите доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, като е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и приложимия материален закон.

По същество касаторът релевира оплаквания свързани с неправилно приложение на нормата на чл. 8 в, ал. 1 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД).

По първоначалното дело не е било спорно, че Д. К. Г. от [населено място], е майка на роденото на [дата на раждане] дете М. Б. К.....