Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Р. П. М. от [населено място], подадена чрез адв. А. Д. М, против решение № 66/01. 08. 2015 г. по адм. д. № 193/2014 г. на Административен съд - Ловеч, с което са отхвърлени изцяло кумулативно съединените искове на Р. М. срещу Изпълнителна агенция по горите, [населено място], с правно основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени имуществени вреди в размер от 5935, 33 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно с акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД. От Р. М. е подадена и частна жалба срещу същото решение в частта, с която е прекратено производството по делото по исковата му молба срещу Министерство на земеделието и храните, [населено място]. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че след като не е поискал от надлежния съд спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, сам се е подставил в положение да търпи неблагоприятните последици от отменената заповед. В касационната жалба излага съображения, че заповед №142/13. 02. 2013 г. на изпълнителния директор на ИА по горите - [населено място], подлежи на незабавно изпълнение и веднага след издаването и той е бил отписан от публичния регистър за физически лица, упражняващи лесовъдска практика. Излага и доводи по незаконосъобразността на същата тази заповед. Иска да бъде отменено оспореното решение и бъде решено делото по същество. В частната си жалба срещу прекратителното определение твърди, че съдът неправилно е приел Министерство на земеделието и храните като ненадлежен ответник. Съгласно ТР №3/22. 04. 2004 г. на ВКС, пасивно отговорен за вреди, причинени на граждани е юридическото лице, с което длъжностното лице, пряк причинител на вредата се намира...