Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на М. [ място] против решение № 650/23. 03. 2016 г. по адм. д. № 342/2016 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно.

О. [] поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение Административен съд Варна по оспорване на [фирма] е отменил като незаконосъобразно решение № 86/02. 12. 2015 г. на началника на М. [ място] в частта, с която искането на дружеството за заплащане на лихви върху призната със същото решение за възстановяване сума в размер на 61547, 24 лв /антидъмпингово мито/ е оставено без уважение. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че антидъмпинговото мито е наложено с отменен акт на митническата администрация, че сумата в размера на 61547, 24 лв, определен с този отменен акт е внесена, предвид което лихви върху тази сума се дължат на основание чл. 219а от ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна.

С решение № 1685/07. 07. 2014 г. по адм. д. № 3778/2013 г. Административен съд Варна е отменил изцяло решение към ЕАД № [номер] с вх. № [номер]/21. 08. 2013 г. на началника на МП "В. запад", потвърдено с решение № Ф 47-82-1/08. 10. 2013 г. на началника на М. [ място], с което са направени корекции в ЕАД и са определени задължения за митни сборове / мито и ДДС/, както следва А00 /мито/ 6849, 45 лв., А30 /антидъмпингово мито/ 61547, 24 лв...