Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка вр. чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата срещу решение № 3730/28. 05. 2015г., постановено по адм. дело № 10340/2014г. по описа на Административен съд София – град, в частта, в която Министерство на културата е осъдено да заплати на А. В. Й. – П. сумата от 2 561, 58 лв. (две хиляди, петстотин и шестдесет и един лева и 58 ст.) на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Наведени са доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли уважения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Ответната в производството страна – А. В. Й. – П., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд осъжда Министерство на културата да заплати на А. В. Й. – П. сумата от 2 561, 58 лв. (две хиляди, петстотин и шестдесет и един лева, и 58 ст.), на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща обезщетение в размер на шест основни месечни заплати за времето, през което не е заемала държавна служба, в резултат на отменена от съда заповед № РД 14-286/21. 05. 2012 г. на Министъра на културата - от 21. 05. 2012 г., до 21. 11. 2012 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21. 11. 2012 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Исковата молба против Министерство на културата, за сумата над 2 561, 58 лева, до претендирания размер от 2 562 лева е отхвърлена като неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение, съдът приема, че искът е за обезщетяване на причинени имуществени вреди, в резултат на отменен от съда административен акт - издадената от министъра на културата заповед № РД 14-286/21. 05. 2012 г., с която незаконосъобразно е било прекратено служебното правоотношение с ищцата и която е станала причина тя да остане без работа. Според текста на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., считано от 01. 07. 2012 г. (ДВ, брой 38/2012 г.) максималният срок, за който може да бъде претендирано обезщетение на това основание е 6 месеца. Периодът на обезщетението е от 21. 05. 2012 г. (датата на издаване на отменената заповед № РД 14-286/21. 05. 2012 г.), до 21. 11. 2012 г. Основната заплата, по смисъла на чл. 104, ал. 1, изр. първо и чл. 67, ал. 1 ЗДСл. се явява сумата от 426, 93 лева, определена със заповед № РД-14-285/21. 05. 2012г. - 399 лева и 7 % върху нея, за прослужено време. В съответствие с действащата норма на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. обезщетението, което ответникът дължи на ищцата за „цялото време, през което не е заемала държавна служба, но не за повече от 6 месеца”, е определено в общ размер на 2 561, 58 лева (две хиляди, петстотин и шестдесет и един лева, и 58 ст.).

Предявената претенция за 2 562 лева, т. е. – с 42 стотинки повече от сумата, определена по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е отхвърлена.

По отношение на законните лихви върху обезщетението, на основание чл. 86 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) и съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22. 04. 2005 г. на ВКС, по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, е прието да бъдат начислявани, считано от 21. 11. 2012 г., до окончателното му изплащане.

Решението е правилно, обосновано и постановено без да са допуснати процесуални нарушения.

В чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предвидено право на обезщетение за държавния служител в случай на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗДСл органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. В чл. 67, ал. 7 ЗДСл са регламентирани допълнителните възнаграждения и между тях законодателят не е посочил възнаграждението за прослужено време.

Съгласно § 86. ПЗР на ЗИД на ЗДСл / в сила от 01. 07. 2012 г./, основната месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. В брутната заплата се включват: основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение; допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

От анализа на цитираните разпоредби е видно, че законодателят не определя възнагражденията за прослужено време като допълнителни възнаграждения по смисъла на цитираните нормативни актове и изрично регламентира включването им в основната месечна заплата / § 86, ал. 2 вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл /.

Брутното трудово възнаграждение на служителката преди последното прекратяване на служебното правоотношение е съдържало следните елементи: основна заплата – 399 лева и допълнително възнаграждение за прослужено време от 7% върху основната заплата, сборът на които се равнява на 426, 93 лева. Считано от 01. 07. 2012г. с приемането на Наредба за заплатите на служителите в администрацията тези два елемента се преобразуват съвместно в основна заплата.

Предвид гореизложеното, решаващият състав правилно е съобразил размера на обезщетението със заповедта на министъра на културата от 21. 05. 2012 г. с оглед определения размер на основно месечно възнаграждение и възнаграждението за прослужено време. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за несъстоятелни доводите в касационната жалба за изключване на размера на възнаграждението за прослужено време при определяне на обезщетението.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3730/28. 05. 2015г., постановено по адм. дело № 10340/2014г. по описа на Административен съд София – град, в частта, в която Министерство на културата е осъдено да заплати на А. В. Й. – П. сумата от 2 561, 58 лв. (две хиляди, петстотин и шестдесет и един лева и 58 ст.) на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21. 11. 2012 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Решението е окончателно.