8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 140

София, 14.01.2026 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3213 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. М. М., чрез адв. Н. Н., срещу решение от 14.02.2025г. по в. гр. д. № 2076/22г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. С. С. срещу М. иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД.

Касаторът иска отмяна на решението, което счита недопустимо и неправилно. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че в електронната система съществуват две решения по въззивното дело – едното, постановено еднолично и с № 127/14.02.2025г., а второто – с № 130/14.02.2025, като само последното било връчено на страните. Твърди се, че първото решение е нищожно, като постановено от незаконен състав, а второто – нищожно или недопустимо, като постановено след постановяване на първото решение. Касаторът твърди, че въззивното решение е недопустимо и като постановено по нередовна искова молба. Нередовността се изразявала в: недопустимо съединение на исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД; липса на цена на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД; неясно посочване на обстоятелствата, свързани с преценката по чл. 363 ГПК; включване в петитума на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД на искане за прехвърляне на 1/2 идеална част от избените помещения под сградата, каквато уговорка не фигурирала в предварителния договор; непредявяване на искане за обявяване продажбата на парцела, в който се намирала еднофамилната къща, при твърдение, че в същата съществуват два отделни жилищни обекта на собственост,...