Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. В. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА ГЕОРГ. Х. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от председателяТ. В. по адм. дело № 6690/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационната жалба на Пикасо ЕООД със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 1560/ 12.03.3021 г. по адм. д. №4650/ 2020 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение №69 от 6.03.2020 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) за заличаване на регистрацията на комбинирана марка №87440 Picasso LASER CLINIC MEMBER OF THE LEGRAND GROUP за услуги от клас 44 на МКСУ медицинско обслужване, грижи за хигиената и красотата на хората. Според касационния жалбоподател решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е изследвал подробно всички относими факти и обстоятелства във връзка с установяването на релевантния факт на общоизвестност на нерегистрираната марка Picasso, ползвана от заявителя Космелас ООД, не е съобразил влязло в сила решение на Върховния административен съд във връзка с установяване на това обстоятелство. Твърди също, че съдът не е подвел фактите под относимите правни норми, а именно към режима за заличаване регистрацията, приложим към момента на подаване на заявлението за заличаване на регистрация на марката. По подробно изложени съображения иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, а алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. О. К. ООД не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционният съд е установил, че през 2014 година Патентното ведомство е сезирано със заявление от Космелас ООД за заличаване регистрацията на марка с per. № 87440 Picasso LASER CLINIC MEMBER OF THE LEGRAND GROUP, комбинирана. В искането си заявителят е посочил, че е притежател на марка Picasso, която към 26.08.2007 г. и 31.12.2012 г. има статут на общоизвестна марка за услуги от областта на козметиката и медицината. Посочил е, че марката е използвана в търговската дейност на територията на Р. Б. преди датата на заявяване на процесния знак. С решение № 125/08.05.2015 г. на председателя на ПВ регистрацията на марката е била заличена за услугите медицинско обслужване; грижи за хигиената и красотата на хора'' от клас 44, като искането е отхвърлено като неоснователно по отношение на услугите „за хигиената и красотата на животни от клас 44 и управление на търговски сделки, свързани с предоставяне на медицински услуги и услуги, свързани с грижа за хигиената и красотата на хора и животни от клас 35 на МКСУ. Решението частично е обжалвано от Пикасо ЕООД като притежател на марка с peг. № 87440 в частта, в която регистрацията на марката е заличена за услугите „медицинско обслужване; грижи за хигиената и красотата на хора от клас 44. С влязло в сила съдебно решение актът на председателя на ПВ е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне с указания органът да се произнесе по искането по чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 7 от ЗМГО (отм.).
С оспореното пред първоинстанционния съд решение председателят на Патентното ведомство е заличил регистрацията на комбинирана марка №87440 Picasso LASER CLINIC MEMBER OF THE LEGRAND GROUP за услуги от клас 44 на МКСУ медицинско обслужване, грижи за хигиената и красотата на хората.
Административният съд София-град, след като е подложил на анализ събраните по делото доказателства, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил подадената от Пикасо ЕООД жалба.
В хода на касационното производство Пикасо ЕООД, чрез пълномощника си, е поискало прекратяване на производството по делото с молби от 13.07.2021 г. и от 26.08.2021 г., в които сочи, че спорната търговска марка № 87440 Picasso LASER CLINIC MEMBER OF THE LEGRAND GROUP се притежава от Л. Б. Ц. ЕООД, което е със заличена правосубектност, поради което марката се явява собственост на несъществуващ субект на правото и действието на марката е прекратено на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗМГО. Към първата молба са приложени извадки от регистъра на ПВ и от Търговския регистър, от които е видно, че по искане от 31.03.2021 г. в ПВ е извършено вписване на прехвърляне на спорната търговска марка на Л. Б. Ц. ЕООД. Това дружество-приобретател към 6.07.2021 г. е заличен търговец съгласно правката за актуално състояние.
С уведомление от 2.08.2021 г. пълномощникът на председателя на ПВ е потвърдил посочените от касатора обстоятелства, като е приложил и договор за прехвърляне на правото върху ТМ от Пикасо ЕООД на Л. Б. център ЕООД, сключен през 2015 година; молба от ликвидатора на приобретателя на ТМ Л. Б. Ц. ЕООД за вписване на ТМ като собственост на това дружество в Държавния регистър на марките, предвид възстановената ликвидация на дружеството на основание чл. 273 от Търговския закон, и решение от 18.05.2021 г. за вписване в Държавния регистър на марките прехвърляне на изключителното право върху комбинираната търговска марка № 87440 Picasso LASER CLINIC MEMBER OF THE LEGRAND GROUP на Л. Б. Ц. ЕООД - заличено.
В съдебно заседание от 1.11.2021 г. пълномощникът на председателя на Патентното ведомство е поискал конституиране на действителния маркопритежател Л. Б. Ц. ЕООД. По основателността на това искане останалите страни не са изразили конкретни становища.
При тези данни настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО правото върху марка включва правото на притежателя й: 1.) да я използва; 2.) да се разпорежда с нея и 3.) да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват. Проявление на правото на притежателя на марка да се разпорежда с нея е правото да прехвърли правото върху марката другиму. С оглед на това очевидно прехвърлянето на правото върху марка е действие, което зависи само и единствено от притежателя на правото, т. е. на марката. Тъй като прехвърлянето е проявление на марката като обект на собственост, Законът за марките и географските означения не регламентира правните способи за прехвърляне на правото върху марка. Това, което има значение за правоотношенията, регулирани от Закона за марките и географските означения, свързани с прехвърлянето на правото върху марка, е доказването пред държавния орган на факта на прехвърляне. Това значи, че държавата, в лицето на специализирания си орган, трябва да придобие необходимата степен на увереност в осъщественото в съответствие със закона прехвърляне на права. Вписването цели само да удостовери съществуването на релевантното обстоятелство, което по този начин е оповестено на третите лица. В конкретния случай, в хода на касационното производство е извършено вписване в Държавния регистър на марките на спорната търговска марка с изключително право на собственост на дружеството-приобретател по договора за прехвърляне на търговската марка - Л. Б. Ц. ЕООД.
Действително, съгласно изричната разпоредба на чл. 226, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, в хипотезата на прехвърляне на спорното право в хода на производството, постановеното решение във всички случаи съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо неговия приобретател. Тази обвързаност обаче е по отношение на насрещната страна по спора, а не по отношение на самия праводател. Целта на цитираната разпоредба, с която се разширяват субективните предели на силата на пресъдено нещо извън страните по делото, е да бъде избегнат нов спор за съществуването на същото субективно право между придобилия го от жалбоподателя в хода на съдебното производство, но не участвал в него, и ответника в това производство.
В конкретния случай обаче придобилият правото върху спорната търговска марка и неучастващ в съдебното производство Л. Б. Ц. ЕООД е заличено дружество според актуалната справка в Търговския регистър. След заличаването му от Търговския регистър търговското дружество губи своята правосубектност и престава да съществува в правния мир. Процедурата по чл. 273, ал. 2 ТЗ, на която се е позовал в молбата си до ПВ ликвидаторът на Л. Б. Ц. ЕООД представлява назначение ad hoc на временен ликвидатор, който да извърши необходими действия, обслужващи само ликвидацията. Възобновяването по реда и на основание чл. 273, ал. 2 ТЗ на ликвидационното производство не означава възобновяване дейността на дружеството (то си остава заличено), още по-малко на органите му. Възобновяване на дейността, дори в рамките на същинското ликвидационно производство (преди заличаването) е възможно само в хипотезата на чл. 274 ТЗ - ако не е започнало разпределение на имуществото. В този случай, органите на дружеството разполагат с ограничената компетентност да вземат решение за възобновяване на дейността му. С прекратяване на дружество се прекратява и дейността на органите му. Дейността на ликвидатора не е заместваща дейността на органите на дружеството, а е насочена само към обслужване на ликвидационното производство - чл. 267 - 273, ал. 1 ТЗ. Възобновяване на дейността след заличаването от търговския регистър е невъзможно, доколкото липсва правен субект, чиято дейност да бъде възобновена. (вж. решение № 2 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 401/2009 г.).
След като спорната марка е вписана в Държавния регистър на марките като изключителна собственост на Л. Б. Ц. ЕООД и това дружество-приобретател по договора с Пикасо ЕООД е заличено, то липсва правен субект, по отношение на който да бъде проведена процедурата по чл. 226 ГПК.
На следващо място, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗМГО действието на регистрацията се прекратява с прекратяване на юридическото лице - притежател без правоприемство. Прекратяването на това основание обаче се извършва служебно или по искане на всяко лице, придружено с доказателства. Едва с надлежното прекратяване действието на марката се погасява и правото върху нея. В случая няма представени доказателства от ПВ именно за извършено служебно прекратяване действието на марката.
При така установените новонастъпили факти по отношение на притежателя на марката №87440 Picasso LASER CLINIC MEMBER OF THE LEGRAND GROUP за услуги от клас 44 на МКСУ медицинско обслужване, грижи за хигиената и красотата на хората, за касатора Пикасо ЕООД е отпаднал правния интерес от обжалване, доколкото това дружество към момента не притежава в патримониума си спорната търговска марка, обект на произнасяне в решението на органа. Съгласно чл. 147 АПК индивидуалните административни актове могат да се обжалват само от лица, чиито права и законни интереси са нарушени или пряко застрашени от акта. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът следи служебно и която следва да бъде налице в хода на целия съдебен процес. Вписването на прехвърлянето на спорната търговска марка в хода на конкретното съдебно производство води до отпадане интереса на жалбоподателя, който съгласно чл. 15 АПК следва да е личен, пряк и непосредствен.
Предвид изложеното, касационната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело подлежи на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 228 АПК.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от председателя на Патентното ведомство искане за разноски, в полза на Патентното ведомство следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Върховният административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 1.11.2021 г. за ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Пикасо ЕООД със седалище в гр. София, против решение №1560/ 12.03.3021 г. по адм. д. №4650/ 2020 г. на Административен съд София-град.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 6690/2021 г. по описа на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА Пикасо ЕООД, гр. София, бул. Черни връх №99, да заплати на Патентното ведомство на Р. Б. гр. София, бул. Г.М. Д. №52Б, направените по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лева).
Определението може да се обжалва с частна жалба в седемдневен срок от съобщението на страните за постановяването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Вачева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Г. п/ Станимир Христов