Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1,т. 1 и чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.

Образувано е по касационна жалба от Х. Н. Н. от [населено място] срещу решение № 3797 от 01. 06. 2015, постановено по адм. дело № 11734/2014 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 2-409/08. 10. 2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ в частта му, с която е установена и обявена принадлежност на Х. Н. Н. към органите на Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българската народна армия /БНА/.Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 2-409/08. 10. 2014 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Х. Н. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск.Николова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебния акт по съображения, подробно развити в отговора на жалбата и устно – в хода на делото по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 29, ал. 5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на Х. Н. Н. срещу решение № 2-409/08. 10. 2014 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, в частта му, с което е установена принадлежността на Х. Н. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на щатен служител.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и спрямо лице, което по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 4 подлежи задължително на проверка по специалния закон, доколкото е било член на управителен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина на БНБ по чл. 3, ал. 2 от ЗИОНК (ЗАКОН ЗА И. О. Н.И КРЕДИТИ). Съдът е приел, че решението на комисията е правилно като постановено в съответствие с административнопроизводствените правила и съгласно изискванията на материалноправните разпоредби.Според АССГ представените с административната преписка документи – азбучна служебна карта на щатен служител - разузнавач VІ степен към РУ-ГЩ, заповед № Р 019/19. 09. 1980г. и заповед за кадрово израстване № Р 050/20. 09. 1984 за преназначаването на Н. за разузнавач V степен, както и останалите документи от личното досие на жалбоподателя доказват по безспорен начин принадлежността му към органите на ДС по см. на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона, доколкото същите попадат сред неизчерпателно изброените документи, установяващи тази принадлежност по силата на тази законова разпоредба.Съдът е развил и подробни съображения за това, че Комисията е длъжна при наличие на документите по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА да обяви принадлежност, без да има възможност да преценява дали реално е извършвано сътрудничество или не, тъй като Комисията действа при условията на обвързана компетентност и има само констативно - охранителна функция. Не на последно място съдът е заключил, че с оглед процесуалното поведение на жалбоподателя, същият всъщност не оспорва принадлежността си към органите по чл. 1 от специалния закон, а оспорва единствено обстоятелството, че управляваното от него дружество не попадало в хипотезата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от същия закон, тъй като не дължало никакви суми на ПЧБ. Съдебното решение е правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт в обжалваната му част е законосъобразен. Правилно АССГ е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на предписаната от закона форма и реквизити на акта и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му. Обосновано съдът е заключил, че евентуалното неучастие на жалбоподателя в административното производство по издаване на решението на Комисията в обжалваната му част и невъзможността му да представи писмени доказателства и да изложи възражения в хода на производството пред административния орган не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да води до незаконосъобразност на акта. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на утвърдената съдебна практика, съгласно която съществено е само това нарушение на административната процедура, което, ако не беше допуснато, би довело до постановяването на акт с противоположно на издадения вече административен акт съдържание. Неоснователни са и развитите в касационната жалба оплаквания за постановяване на решението на Комисията при неотчетени от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в невключване на точка от дневния ред за заседанието на Комисията, на което е прието процесното решение, предвиждаща произнасяне по чл. 26, ал. 1,т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това нарушение, макар и допуснато, не е съществено такова, тъй като недопускането му не би довело до постановяване на решение спрямо Х. Н. с друг резултат, освен с обявяване на принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Правилен е изводът на АССГ за наличие на всички материалноправни предпоставки за разкриване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1, предвидени в чл. 26, ал. 1, т. 4 от специалния закон. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ в тази насока доводи за обвързващата Комисията сила на бюлетина по чл. 3, ал. 2 от ЗИОНК (ЗАКОН ЗА И. О. Н.И КРЕДИТИ) – включването на едно лице като длъжник в този бюлетин задължава Комисията да направи проверка за принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Обстоятелство дали това лице действително е длъжник на съответната банка към посочения в бюлетина на БНБ момент, дали кредитът му е действително необслужван или е вече погасен, както и размерът на задълженията му са обстоятелства, които могат да бъдат установени по друг ред – чрез предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и/ или на исковете по чл. 256 и чл. 257 от АПК, както правилно е заключил административния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят нито твърди, нито доказва успешното провеждане на подобни искови производства, чрез които да установи неистинността на вписванията в бюлетина на БНБ по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗИОНК. Правилен е и изводът на АССГ за това, че представените от Н. в хода на съдебното производство писмени доказателства - споразумение от 21. 11. 1997г., договор за прехвърляне на вземане от 21. 11. 1997г. и др., не доказват погасяване на всички задължения на търговското дружество, управлявано от Н., към ПЧБ, доколкото се отнасят до конкретен договор от 1993г. за сума, различна от фигуриращата в бюлетина на БНБ.

Обосновано АССГ е заключил, че предвид азбучната служебна карта и двете заповеди за кадрово израстване на Н. в обследвания период, същият е принадлежал към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в качеството си на щатен служител – разузнавач към РУ-ГЩ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3797 от 01. 06. 2015, постановено по адм. дело № 11734/2014 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно.