Производството е образувано по подадена жалба от [фирма] – С., чрез пълномощника си адв.А. Канева, срещу решение № 102/04. 06. 2015 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. д. № 120/2015 г., с което в производство по реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН и на основание чл. 83е от ЗАНН му е наложена имуществена санкция в размер на 28 200 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът е следвало да прояви снизходителност и да не налага санкция, тъй като при извръшено престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК е предвидена възможност за налагане на такава, а не задължение на съда. На следващо място се твърди, че е данъчно задължена със същата сума, т. е. за деянието е санкционирана три пъти-веднъж наказателно и два пъти административно. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави без уважение предложението на Окръжна прокуратура - С..

Ответникът - Окръжна прокуратура С. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, като съобрази определение № 56/30. 05. 2016г. по н. д. № 319/16г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС и провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна.

По делото няма спор за факти. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура - С. за налагане на имуществена санкция на [фирма], на основание чл. 83а от ЗАНН.

С Присъда № 11 от 28. 04. 2015 г., постановена по НОХД № 155 / 2015 г. по описа на Сливенски окръжен съд, в сила от 13. 05. 2015г., подсъдимата Г. Л. С. е призната за виновна в това, че през периода от 08. 10. 2013 г. до 14. 01....