Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 556 от 01. 02. 2016 г., постановено по административно дело № 8061/2015 г., Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на А. Е. К. от [населено място] срещу решение № РО-473 от 09. 07. 2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - [населено място], с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 511001/7 от 27. 01. 2015 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - [населено място].

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от А. Е. К. от [населено място]. От съдържанието на касационната жалба се установява, че жалбоподателят не е доволен от решението, но не се сочат пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му.

Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - [населено място], не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, за което предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на първоинстанционния съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационната жалба е неоснователна.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно...