Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на А. Р., представляван от адв.. Б, против решение № 530/11. 03. 2016 г. по адм. д. № 1592/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно.

Ответникът, началник РДНСК Южен централен район, представляван от юрк.. И, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването на касатора А. А. Р. срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-423/23. 11. 2012 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен строеж "масивна едноетажна жилищна сграда и масивна ограда" в [УПИ] -обществен, кв. 152 по плана на [населено място] с административен адрес [улица], извършен от Р..

При постановяване на решението, след обсъждане на доказатевствата по делото в съвкупност с доводите на страните, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Изводът за валидност на административния акт е обосновал с разпоредбата на § 126 ПЗРЗИДЗУТ в сила от 26. 11. 2012 г. Взел предвид е, че в хода на административната преписка адресатът е реализирал правото си на участие чрез подадено възражение срещу констативния акт, съставен в негово присъствие.Във връзка с приложението на материалния закон, предвид липсата на строителни книжа, потвърдена и от показанията на допуснатия по инициатива на оспорващия св. Б., е приел, че строежът е незаконен, а относно възражението за търпимост тези показания е обсъдил в съвкупност с представените писмени такива и е прел, че строежът е завършен след периода, твърдян от свидетеля и за него предпоставките за търпимост по § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ са неприложими.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна.

С оглед заверката на стр. 3 в заповедта въпросът относно допустимостта на оспорването не е стоял на разрешаване в първоинстанционното производство. Доводът за липса на компетентност на издателя на заповедта е заявен формално, без да се държи сметка за началото на административното производство, императивната разпоредба на § 126 ПЗРЗИДЗУТ и мотивите на решението в тази им част. С обжалваната заповед не се засягат защитени от закона права на касатора във връзка с придобито ограничено вещто право на строеж в процесния УПИ през 2011 г./л. 26/.

Възражение, че процесният строеж е единственото му жилище касаторът не е поддържал в първата инстанция, предвид което позоваването на това обстоятелство в касационната инстанция следва да се определи като нова защитна теза. Органите по контрол на строителството в изпълнение задълженията за недопускане на незаконно такова действат в условия на обвързана конпетенност и при установяване на незаконен строеж са длъжни да предприемат предвидените в закона действия по премахването му, без право на преценка по целесъобразност.

Представените пред касационната инстанция писмени доказателства за висяща процедура за узаконяване на строежа по реда на § 127, ал. 2 и сл. ПЗРЗИДЗУТ нямат отношение към законосъобазността на заповедта за премахването му, Срокът за подаване на заявление за узаконяване е изтекъл, а съпоставката на датите на подаване на зявлението, 23. 03. 2016 г., на постановяване на обжалваното решение, 11. 03. 2016 г. и на връчване на съобщението за това решение, 15. 03. 2016 г. налага извода, че заявлението е подадено единствено с оглед обслужване защитната тезата на извършителя на незаконния строеж в касационното производство.

Предвид изложеното обжалваното решение, като постановено в отсъствие на основания по чл. 209,, 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА № 530/11. 03. 2016 г. по адм. д. 1592/2016 г. по описа на Администативен съд П.. РЕШЕНИЕТО окончателно.