Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на главния архитект на [община], представляван от адв.. Б, против решение № 23/07. 01. 2016 г. по адм. д. № 2964/2015 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски.

О. [] в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила.

Ответниците С. Ц. Ц. и С. Р. М. не вземат становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване по жалбата на [фирма], С. Р. М. и С. Цв. Ц. е изричен отказ, обективиран в писмо изх. № РД7000-584/1/07. 09. 2015 г. на главния архитект на [община] за одобряване ситуация на къмпинг и издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект "рецепция" в ПИ № 016035, м. "К.", землище [населено място], общ. Бяла.

С обжалваното решение административнивният акт в частта относно отказа за одобряване "ситуация за къмпинг" по заявление вх. № РД7000-584/05. 08. 2015 г. е прогласен за нищожен, е в частта относно отказа за издаване разрешение за поставяне на преместваем обект в имота е отменен с връщанвето на преписката за ново процедиране съгласно мотивите на решението.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заявлението на оспорващите за одобряване на ситуация за къмпинг и разрешаване поставяне на преместваем обект в поземления имот е съобразено с нормативните изисквания, предвид което неправилно е отказано уважаването му.

Решението е постановено при наличие на основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК.

По делото липсва спор относно факта, че поземленият имот, в който оспорващите са пожелали да...