Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест, подаден от прокурор при Районна прокуратура – [населено място], против решение № 859 от 09. 05. 2016 г., постановено по адм. дело № 1996/2015 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, с което е отхвърлен протеста му срещу чл. 58, ал. 1, предл. 2 от Наредба за местните данъци на територията на [община], в частта относно думите "или упълномощени от него длъжностни лица", приета с решение № 31. 1. от 29. 02. 2008 г. на Общински съвет - [населено място].

По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество.

О. О съвет – [населено място] не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест.

Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационния протест за неоснователен, по следните съображения:

За да отрече основателността на заявеното с прокурорски протест оспорване съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на подзаконовата разпоредба в атакуваната й част, считайки, че е съобразена с материалния закон, по чиято изрична делегация – чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), е приета процесната наредба. Преценил е, че при уредбата на конкретните обществени отношения специалният приложим закон е ЗМДТ, а не Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), поради което не е налице твърдяното в протеста противоречие на оспорения текст с правилото на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА. Позовал се е на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ...