Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. М. М. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаМ. Н. по адм. дело № 6745/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Н. Т. - 50“ срещу Решение № 133/18.12.2020 г. на Административен съд (АС) - Разград постановено по адм. дело № 134/2020 г., в частта му, с която е отхвърлено оспорването на ЕТ „Н. Т. - 50“ срещу Решение № 332/12.06.2020 г. по преписка № 409/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му, с която е установено, че при осъществяване на своята дейност ЕТ „Н. Т. - 50“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Разград,[жк], [жилищен адрес] представляван от собственика и управителя Н. Т. е допуснала наличие на архитектурна среда, ограничаваща достъпа на лица с увреждания до и в Аптека „Хигия“, находяща се на адрес: гр. Разград, ул. „Симеон“ № 1, което в съответствие с чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), представлява нарушение на ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане” и по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) срещу Решение № 133/18.12.2020 г. на Административен съд (АС) - Разград постановено по адм. дело № 134/2020 г.

С обжалваното решение: е отменено Решение № 332 от 12.06.2020 год. по Преписка № 409/2018 год. на AD HOC заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която се установява, че при осъществяване на своята дейност ЕТ „Н. Т. – 50”, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Разград,[жк], [жилищен адрес] представляван от собственика и управителя Н. Т. е допуснала наличие на архитектурна среда, ограничаваща достъпа на лица с увреждания до и в Аптека „Хигия”, находяща се на адрес: гр. Разград, ул. „Симеон” № 1, което представлява нарушение на чл. 37 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане”; е отменено Решение № 332 от 12.06.2020 год. по Преписка № 409/2018 год. на AD HOC заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която на основание чл. 47, т. 4 във вр. с чл. 76, ал. 1 от ЗЗДискр. на ЕТ „Н. Т. – 50” е предписано в тримесечен срок от постановяване на решенето да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща достъп на лица, включително с ограничена подвижност, до и в аптека „Хигия”, с адрес гр. Разград, ул. Симеон № 1, съгласно написаните в мотивите на решението действия; е отхвърлено оспорването на ЕТ „Н. Т. – 50” срещу Решение № 332 от 12.06.2020 год. по Преписка № 409/2018 год. на AD HOC заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, в останалата част; Комисията за защита от дискриминация е осъдена да заплати разноски по делото.

С Решение от 20.05.2021 г. на АС-Разград постановено по адм. дело № 134/2020 г., в изпълнение на указанията на ВАС, дадени с Определение № 5972/18.05.2021 г. по адм. дело № 2092/2021 г., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 133/18.12.2020 г. на АС-Разград по адм. дело № 134/2020 г. като съдът е постановил връщане на преписката на административния орган в тази ѝ част за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Решението за поправка не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба на ЕТ „Н. Т. – 50” се сочи, че решението в обжалваната му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че с т. 3 от диспозитива на решението е отхвърлено оспорването на ЕТ „Н. Т. – 50” срещу Решение № 332/12.06.2020 г. на КЗД, без да е указана каква част от оспорването се отхвърля и в какво се състои отхвърлянето, поради което за касатора е неясна волята на съда. Оспорва изводите на съда, че сроковете по чл. 59 и сл. ЗЗДискр. са инструктивни, както и че липсвало основание за извършено нарушение на чл. 37 ЗЗДискр. от касатора и за неприложимост на ал. 2 на § 2 от Наредба № 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работите на аптеките. Излага подробни съображения за неяснота в мотивите на съда в тази връзка. Моли решението в обжалваната част да се отмени. Претендира разноски за настоящата инстанция. П. С. на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. К..

В касационната жалба на КЗД се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Изложените в касационната жалба съображения навеждат на извод, че касаторът счита, че са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето. Твърди, че съдът, въпреки че е потвърдил извършеното от ЕТ нарушение на антидискриминационното законодателство, неправилно е отменил решението на Комисията, поради което е налице противоречие в мотивите на оспореното решение и неговия диспозитив. Излага съображения, че оспорваното пред АС Разград решение на КЗД е правилно и законосъобразно. Оспорва изводите на съда, че решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. Излага съображения и за незаконосъобразност на решението в частта относно присъдените разноски. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмено становище с характер на писмена защита, в което се преповтарят съображенията изложени в касационната жалба. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. П. и юрк. Б..

Ответникът по касационната жалба на КЗД – ЕТ „Н. Т. - 50“ я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното от КЗД решение частично да се остави в сила, а в обжалваната и от ЕТ „Н. Т. - 50“ част да се отмени. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са подадени в законния срок, от надлежни страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касационната жалба на ЕТ „Н. Т. - 50“ е допустима, но неоснователна. Касационната жалба на КЗД, е частично недопустима, а в допустимата ѝ част е неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните доказателства, от фактическа страна е установил следното:

Аптека „Хигия” в гр. Разград, ул. „Ц. С. № 1 е открита с Разрешение № 2923-НА от 04.02.2000 г. на министъра на здравеопазването.

На 21.06.2018 г. представител на КЗД е извършил проверка за състоянието на архитектурната достъпност на обект Аптека „Хигия”, находяща се в гр. Разград, ул. „Симеон” № 1, във връзка със Заповед № 24/20.03.2018 г. на председателя на КЗД, в рамките на кампания „Достъпна среда“.

За проверката е съставен Констативен протокол вх. № 12-11-1299 от 26.06.2018 г. В протокола като констатация е отбелязано „пред входа на аптеката има стълбище”. Към протокола е приложен снимков материал.

Въз основа на констативния протокол председателят на КЗД е изготвил Доклад вх. № 12-11-1556 от 09.07.2018 г. и на основание чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр. е предложил на КЗД да бъде образувано производство, в което да се установи налице ли е нарушение на чл. 5, предложение последно по признак ”увреждане” във вр. с § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр.

С Решение по Протокол № 12 от 11.07.2018 г. с 9 гласа „За“ КЗД е приела да се образува производство. С Разпореждане № 874 от 30.07.2018 г. председателят на КЗД е образувал преписка № 409/2018 г. Преписката е разпределена на AD HOC заседателен състав.

ЕТ „Н. Т. - 50“ е представила становище и доказателства. Изложила е съображения, че за нея не важи разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти (Наредба № 28/2008 г.). Отделно от това в обекта имало изградена достъпна архитектурна среда, посредством монтиран звънец на парапета пред стъпалата на аптеката.

След проведено на 27.02.2020 год. заседание на AD HOC заседателен състав, преписката е обявена за решаване.

На 12.06.2020 г. съставът е постановил процесното решение.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел, без оспорване от страните, съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението на вещото лице е установил, че съгласно съществуващата инфраструктура не е възможно изграждане на рампа към обекта. От техническа страна няма пречка за поставянето на подемно съоръжение.

При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна е приел, че оспореното решение е издадено при спазване на установената в закона писмена форма и съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр. реквизити. Спазени са административно производствените правила установени в чл. 50 - чл. 70 ЗЗДискр. В тази връзка за неоснователно е прието възражението на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател), че неспазването на сроковете по чл. 59 ЗЗДискр. води до незаконосъобразност на решението. Посочил е, че тези срокове са инструктивни и тяхното неспазване не влече незаконосъобразност на постановеното решение.

Приел е, че оспореното решение, в частта, с която е прието, че оспорващият е нарушил чл. 37 ЗЗДискр., е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение. В тази връзка е развил съображения, че в диспозитива на решението е посочено, че оспорващият е нарушил чл. 37 от ЗЗДискр. Тази разпоредба съдържа две алинеи, всяка с по няколко хипотези. Нито в диспозитива на оспореното решение, нито в неговите мотиви, е посочено, коя точно е нарушената от едноличния търговец правна норма – коя алинея и предложение от чл. 37 на закона, с което е нарушено неговото право на защита.

Приел е, че в случая спорът е концентриран около материалната законосъобразност на акта и по – конкретно: адресат ли е едноличният търговец - собственик на аптека, на задължението по чл. 5 ЗЗДискр. за изграждане и поддържане на архитектурна среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до аптеката и налице ли е нарушение на посочената норма. След анализ на разпоредбите на чл. 4, чл. 5 ЗЗДискр, разпоредби на Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и на изискването за достъпност на архитектурната среда, е приел, че аптеките като сгради и обекти за обществено обслужване и като публично място към момента на проверката и към настоящия момент, не са изключени от приложението на ЗЗДискр., ЗХУ и подзаконовите нормативни актове по тяхното приложение, независимо кога са открити. В тази връзка е приел за неоснователно твърдението на оспорващия, че аптеките са изключени от приложното поле на тези нормативни актове. Предвид установения начин, по който се осигурява достъпът до търговската зала на аптека „Хигия“ – посредством метално стълбище, с което се преодолява височина от 122,5 см., е приел, че оспорващият е извършил нарушение на чл. 5 ЗЗДискр., като поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания в аптека „Хигия“, находяща се в гр. Разград, ул. „Ц. С. № 1, тъй като е възможно изграждането на подемно съоръжение.

За неотносимо към задължението за изграждане на достъпна архитектурна среда, е приел възражението на ЕТ „Н. Т.“, че е монтиран звънец на парапета на стълбите, който може да се ползва от лицата с увреждания и те да бъдат обслужени. В тази връзка е изложил съображения, че звънецът не осигурява пълноценен достъп, а зависимост и поставя лицата с увреждания в неравностойно положение спрямо тези без увреждания.

Приел е за незаконосъобразно предписанието на КЗД за изграждане на рампа, тъй като от доказателствата по делото – СТЕ, се е установило, че изграждането ѝ е технически невъзможно.

По тези съображения е приел, че решението на КЗД, в частта, с която е прието, че ЕТ „Н. “ е извършила нарушение на чл. 37 ЗЗД и в частта, с която й е предписано изграждането на рампа, осигуряваща достъп на лица, вкл. с ограничена подвижност е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и преписката да се върне на органа за ново произнасяне, със задължителни указания към административния орган.

Решението е правилно.

Между страните няма спор по фактите. Същите са правилно установени от решаващия съд, въз основа на събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че ЕТ „Н. Т. - 50“ е собственик на Аптека „Хигия“, находяща се в гр. Разград, ул. „Симеон“ № 1 и осъществява дейност в нея. Аптеката е открита с разрешение от 2000 г. Достъпът до аптеката се осъществява посредством стълбище, с което се преодолява височина от 122,5 см. Монтиран е звънец, чрез който хората с увреждания могат да поискат обслужване от аптеката. Установено е и, че е технически невъзможно изграждането на рампа, но е възможно изграждането на подемно съоръжение.

По жалбата на ЕТ „Н. Т. - 50“.

В решението, предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Разград, КЗД е установила, че при осъществяване на своята дейност ЕТ „Н. Т. - 50“ е допуснал наличие на архитектурна среда, ограничаваща достъпа на лица с увреждания до и в Аптека „Хигия“, находяща се в гр. Разград, ул. „Симеон“ № 1, което в съответствие с чл. 5 ЗЗДискр. представлява нарушение на ЗЗДискр., както и нарушение на чл. 37 ЗЗДискр., на основата на признак „увреждане”.

С решението си АС Разград е отменил акта на КЗД, в частта относно установеното нарушение на чл. 37 ЗЗДискр., но не и за това по чл. 5 ЗЗДискр. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че не било ясно в коя част се отхвърля жалбата на ЕТ „Н. Т.“. Вярно е, че съдът е посочил, че отхвърля оспорването на ЕТ „Н. Т.“ „в останалата част“, но предвид подробното описание в диспозитива на съдебното решение на отменената от съда част от решението на КЗД, волята му не е неразбираема, до степен която да обоснове отмяна на решението. Волята на съда изразена в дипозитива на съдебното решение съответства на мотивите му.

Изводите на съда, че законосъобразно КЗД е установила нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. от страна на ЕТ „Н. Т.“ са правилни и в съответствие със закона. Правилно е приел, че жалбоподателят (настоящ касационен жалбоподател) е адресат на законовото задължение за изграждане на достъпна архитектурна среда, въпреки че сградата, в която е функционира аптеката е изградена преди 1987 г., а самата аптека функционира от 2000 г. Правилно е приел, че е без значение кога е открита аптеката, като в тази връзка обосновано е отхвърлил възражението на жалбоподателя, за приложимост на § 2, ал. 1 и 2 Преходни и заключителни разпоредби на (ПЗР) на Наредба № 28/2008 г. Съдът е направил правилен анализ на приложимите разпоредби на ЗЗДискр., Конвенцията за правата на хората с увреждания, Закона за хората с увреждания, Наредба № 4 от от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (отм.). Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (отм.) и Законът за интеграция на хората с увреждания също са предвиждали задължения за осигуряване на достъпна архитектурна среда, която да гарантира на хората с увреждания безпрепятственото използване на битовата и околната среда.

Разпоредбата на чл. 5 ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места - физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони (чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания). Нормата е императивна, като нейни адресати са правни субекти, които осъществяват контрол върху публичното място, независимо дали тези субекти са публични или частни. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че разпоредбата има само декларативен характер и не представлява абсолютна забрана. Адресати на задължението за осигуряване и поддържане на достъпна архитектурна среда са всички собственици и ползватели на помещения, в които се предоставят публични услуги, каквито се явяват и предоставяните от едноличния търговец услуги в стопанисваната от него аптека. В тази насока е константната съдебна практика на ВАС. В процесния обект, от доказателствата по делото безспорно се установява, че липсва изградена достъпна среда за хора с увреждания. Задължението да осигури достъпна архитектурна страна е на ЕТ „Н. Т. - 50“, като собственик осъществяващ дейността си този обект. Изискванията за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда, са такива свързани с експлоатацията на имота във връзка с предоставяните услуги от търговеца. Наличието на организация, чрез която се осигурява обслужването на лица с ограничена подвижност е неприемливо оправдание за различно третиране, което ЗЗДискр. не допуска. Достъпна архитектурна среда означава такава среда, в която хора в неравностойно положение, вкл. трудноподвижни, да могат самостоятелно и без да зависят от чужда воля, да осъществяват желаните от тях дейности. Монтираната звънчева система, не променят извода, че липсват условия за самостоятелен достъп на хора с увреждания до помещението, в което се предоставят услугите на едноличния търговец.

Изводите на съда за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, вкл. че сроковете по чл. 59 ЗЗДискр. са инструктивни, са правилни, споделят се от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят.

Като е отхвърлил жалбата на ЕТ „Н. Т.“ срещу решението на КЗД, в частта, с която е установено, че търговецът е допуснал наличие на архитектурна среда, ограничаваща достъпа на лица с увреждания до и в Аптека „Хигия“, което представлява нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане“, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

По жалбата на КЗД.

Жалбата в частта, с която се оспорва Решение № 133/18.12.2020 г. на АС - Разград постановено по адм. дело № 134/2020 г., в частта му, с която е отхвърлено оспорването на ЕТ „Н. Т. - 50“ срещу Решение № 332/12.06.2020 г. по преписка № 409/2018 г. на КЗД, в частта му, в която е установено, че при осъществяване на своята дейност ЕТ „Н. Т. - 50“, е допуснала наличие на архитектурна среда, ограничаваща достъпа на лица с увреждания до и в Аптека „Хигия“, находяща се в гр. Разград, ул. „Симеон“ № 1, което в съответствие с чл. 5 ЗЗДискр., представлява нарушение на ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане” е процесуално недопустима. В тази част съдебното решение е благоприятно за Комисията, поради което за същата не е налице правен интерес от оспорването. На основание чл. 159, т. 4, вр. чл. 228. АПК същата следва да се остави без разглеждане.

В останалата част жалбата на КЗД е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. установява като правомощие на КЗДискр. да дава задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение на оспорващия. Безспорно по делото е установено задължение на едноличния търговец да създаде и поддържа достъпна архитектурна среда за хората с увреждания. В случая, в мотивите на решението на КЗД са дадени задължителни предписанията за изграждането на рампа. В хода на съдебното производство, безспорно е установено, че такава е технически невъзможно да се изгради. Поради това предписанието на КЗД, във вида, в който е дадено е неизпълнимо, като изводите на съда в тази връзка са правилни и не следва да се преповтарят.

По отношение на приетото от КЗД нарушение на чл. 37 ЗЗДискр. В мотивите на решението на Комисията единствено е посочено, че липсата на гарантиран достъп за лицата с увреждания до Аптека „Хигия“, с адрес ул. „Симеон“ № 1, представлява нарушение на чл. 5 ЗЗДискр и нарушение на чл. 37 ЗЗДискр. Правилно решаващият съд е посочил, че разпоредбата на чл. 37 съдържа няколко алинеи, в които са предвидени различни хипотези на нарушения. Липсата на конкретизация на правното основание на извършеното нарушение е порок във формата на административния акт. Следва да се отбележи, че Комисията не е изложила в решението си каквито и да е фактически основания за установеното от нея нарушение на чл. 37 ЗЗДискр. Поради това, след връщане на преписката ще следва да изложи и такива.

Като е отменил Решение № 332/12.06.2020 г. по преписка № 409/2018 г. в частта, с която се установява извършено от ЕТ „Н. Т. - 50“ нарушение на чл. 37 ЗЗДискр. и в частта, с която е дадено предписание за изграждане на достъпна архитектурна среда, съобразно мотивите на решението на Комисията – чрез изграждане на рампа, и като е разпределил разноските с оглед изхода на спора, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора – частична недопустимост на жалбата на КЗД и неоснователност на жалбата на ЕТ „Н. Т. - 50“, претенцията на последната за присъждане на разноски следва да се уважи в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Комисията за защита от дискриминация срещу Решение № 133/18.12.2020 г. на Административен съд – Разград, в частта, с която е отхвърлено оспорването на ЕТ „Н. Т. - 50“ срещу Решение № 332 от 12.06.2020 г. по преписка № 409/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му, в която е установено, че при осъществяване на своята дейност ЕТ „Н. Т. - 50“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Разград,[жк], [жилищен адрес] представляван от собственика и управителя Н. Т. е допуснала наличие на архитектурна среда, ограничаваща достъпа на лица с увреждания до и в Аптека „Хигия“, находяща се в гр. Разград, ул. „Симеон“ № 1, което в съответствие с чл. 5 ЗЗДискр., представлява нарушение на ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане” и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/18.12.2020 г. на Административен съд - Разград постановено по адм. дело № 134/2020 г.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на ЕТ „Н. Т. - 50“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Разград,[жк], [жилищен адрес] представляван от Н. Т. сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението, в частта с която се оставя без разглеждане жалбата на КЗД е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Р. Б. в 7-дневен срок от съобщението. В останалата част решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Еманоил Митев

/п/ Мария Николова