Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на кмета на община С. и на И. Исмаил против решение № 604 от 16. 10. 2018 г. по адм. дело № 290/ 2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена заповед № 5 от 06. 01. 2004 г. на кмета на община В., с която е одобрено попълване на кадастъра с верните имотни граници на имот с пл. № 417, кв. 35, като от него и от пл. № 312 се образува нов имот пл. № 1022- общински в кв. 35 по кадастралния план на с. С.. Жалбоподателят - кметът на община С. поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е образувано по жалба, която е подадена извън срока за оспорване и от лице, което не е активно легитимирано да обжалва заповедта, както и че не е органът пасивно легитимиран по жалбата, тъй като не е издател на оспорения акт. По същество излага съображения за неправилност на съдебния акт. Моли решението да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено или евентуално да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.

Жалбоподателят И. Исмаил поддържа, че решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства.

Ответникът А.М оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът община В. и ответниците Д. Мерджан, К. Исмаил и Х. Муса не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е недопустимо.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на А.М, ответник в настоящото касационно производство, против заповед № 5/ 06. 01. 2004 г., на кмета на община В., с която е одобрено попълване на кадастъра с верните имотни граници на имот с пл. № 417, кв. 35, като от него и от пл. № 312 се образува нов имот пл. № 1022- общински в кв. 35 по кадастралния план на с. С. (уточнение в съдебно заседание, проведено на 06. 07. 2019 г. ). Заповедта е издадена от кмета на община В.. Въпреки това издателят на административния акт не е конституиран като ответник по делото, не е призоваван за съдебните заседания и не участва като страна в съдебното производство. Пред първоинстанционния съд като ответник е конституиран кметът на община С. (определение № 511/17. 04. 2018 г.), сега касационен жалбоподател, а като заинтересовани страни в производството са конституирани община В., Д. Мерджан, К. Исмаил, И. Исмаил и Х. Муса (определение от 01. 06. 2018 г.). Производството пред първата инстанция е проведено при участие на тези страни и приключва с решение, с което заповедта на кмета на община В. е отменена.

При тези факти настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд - Пазарджик е постановено без участието на надлежни страни. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. Ако органът, издал акта, бъде закрит, без да е посочен правоприемник, като страна по делото се конституира овластеният с компетентността да издава същите актове орган, а ако компетентността на органа по въпроса бъде отнета, като ответник служебно следва да се конституира компетентен орган (чл. 153, ал. 2 и ал. 3 АПК). В случая органът, издал оспорения административен акт, не е закрит и компетентността му не е отнета, поради което следва да се приеме, че не са налице основания като ответник по делото да бъде конституиран орган, различен от издателя кмета на община В.. Новото административнотериториално деление не попада в хипотезата на нито една от цитираните разпоредби и в противоречие с възприетото от първоинстанционния съд не може да обоснове конституирането на кмета на новосъздадената община С. като ответник.

Изложеното налага заключението, че в нарушение на чл. 154, ал. 1 АПК служебното задължение на първоинстанционния съд по конституиране на страните не е изпълнено, поради което вместо издателя на оспорения пред него административен акт, а именно кмета на община В., като ответник е конституиран кметът на община С.. Последният не е страна по материалното правоотношение и не е процесуално легитимиран да участва в съдебното производство. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Поради това конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. След като органът, издал оспорения административен акт, не е конституиран като страна в първоинстанционното производство, а като ответник е конституиран орган, който не притежава процесуална легитимация, съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна. Същият е недопустим и подлежи на обезсилване.

Нарушение е допуснато и при конституирането на заинтересованите стани по делото пред административния съд. Извършените административно – териториални промени, при които е създадена община С. с център гр. С., са основание за конституиране на община С. като заинтересована страна с оглед разпоредбата на чл. 2а от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), тъй като предмет на оспорената заповед е имот пл. № 1022, кв. 35 по кадастралния план на с. С., записан като общински. Това по делото не е направено и като заинтересована страна е конституирана община В., без да са налице основания за това.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Пазарджик като постановено при участие на ненадлежни страни е недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Ето защо съдебният акт следва да бъде обезсилен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 604 от 16. 10. 2018 г. по адм. дело № 290/2018 г. на Административен съд - Пазарджик.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.