Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Й срещу решение № 130 от 26. 10. 2018г., постановено от Административен съд Шумен по адм. д.№ 155/2018г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед.

Ответникът директорът на Дирекция „Специализирана администрация“ при община С. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 115/09. 03. 2018г. на директора на Дирекция "Специализирана администрация" при О. С, с която е отказано издаване на разрешение за отсичане или окастряне на дървета по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ в имот № 027008, находящ се в землище с. В., с начин на трайно ползване "изоставени трайни насаждения", с площ от 18, 096 дка, собственост на оспорващата страна Д.Й.

Съдът е потвърдил оспорената заповед. За да стигне до правен извод за законосъобразност, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Според решаващия съд при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е стигнал до правен извод, че оспорената заповед е законосъобразна, като постановена в съответствие с относимите материално-правни норми и при съблюдаване целта на закона.

За да стигне до правен извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема, че имотът на жалбоподателя притежава характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ и е определен като горска територия съобразно действащия към датата на издаване на оспорваната заповед горскостопански план, както и според КВС, поради което издаването на разрешение за сеч в същия е в правомощията на други длъжностни лица, посочени в чл. 108, ал. 1 от ЗГ и при съблюдаване изискванията на ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ). Според съда цитираният нормативен акт се явява специален спрямо ЗОСИ и дерогира неговото приложение, и в частност регламентираната в чл. 32 от ЗОСИ процедура за изсичане на горски дървета в земеделски територии при наличие на крайно уважителни причини. Посоченото обстоятелство, според съда обосновава извод за липса на материално-правните предпоставки на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ за изсичане на дърветата в имота на жалбоподателя, респективно административният орган е постановил атакувания отказ в съответствие с приложимия материален закон.

Според съда корекцията на горскостопанския план, утвърдена на 25. 07. 2018г. от директора на РДГ-гр. Ш., в резултат на която процесният имот е изключен от горските територии, в изпълнение на решение № 6311/13. 05. 2014г. по адм. д.№ 2469/2014г. на ВАС, е ирелевантна, тъй като преценката за съответствието на оспорения акт с материалния закон се извършва към момента на издаване на административния акт, а разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК е неприложима, тъй като в случая става реч за нововъзникнало обстоятелство, на което не е придадено обратно действие.

По тези решаващи мотиви, съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед по изложените в нея мотиви. Обжалваното решение е неправилно.

С оспорената заповед № 115/09. 03. 2018г., издадена от директор на Дирекция "Специализирана администрация - Смядово" при община С. е отказано издаване на разрешение за отсичане или окастряне на дървета по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ в имот № 027008, находящ се в землище с. В., с начин на трайно ползване "изоставени трайни насаждения", с площ от 18, 096 дка, собственост на оспорващата страна Д.Й. За да постанови този правен резултат, издателят на заповедта, позовавайки се на представените от оспорващия доказателства и решение № 113/29. 11. 2017г. по адм. д.№ 228/2017г. по описа на Административен съд Шумен, приема, че 15, 481 дка от имот № 027008 са залесени по изкуствен начин, с ширина на ивицата, заета с дървесна растителност 48 м. и височина на дървостоя в зряла възраст - над 50м, поради което отговаря на характеристиките за гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ. Приел е, че досежно посочения имот са приложими разпоредбите на ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ), доколкото изключение от приложението на същите съгласно чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗГ се допуска само за дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ, поради което компетентен да издаде разрешение за сеч е друго длъжностно лице, съгласно чл. 108 от ЗГ. Посочил е, че дори да се приеме, че са налице основанията на чл. 83 и чл. 84 от ЗГ, издателят на заповедта не е компетентен да разреши отсичането на дървесината.

При правилно установена фактическа обстановка, необоснован и незаконосъобразен е правният извод на решаващия съд относно преценката на представеното писмо изх.№ РД 916-00635/01. 08. 2018г. на директора на РДГ-гр. Ш., с приложени доказателства, от които е видно, че е извършена корекция на горскостопанския план на ТП "ДГС Смядово", в резултат на което в изпълнение на решение № 6311/13. 05. 2014г. на ВАС имот № 027008 от землището на с. В., с площ 18, 096 дка, част от подотдел 225"ф" от горскостопанската карта на ТП"ДГС Смядово" е изключен от горските територии. Към писмото е приложена корекция на горскостопански план на ТП"ДГС Смядово", утвърдена на 25. 07. 2018г. от директора на ИАГ, с която имот № 027008 от землището на с. В. е изключен от горските територии.

Съгласно императивното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съдът неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на оспорения акт се преценява към момента на приключване на устните състезания. Под нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. Правно значение за делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на атакуваната заповед правно положение. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Установеният в производството факт относно характеристиката на процедирания имот е от съществено значение за изясняване на делото, тъй като мотивите на административния орган да откаже издаване на искания акт са обосновани именно с определяне на имота като горска територия. Необоснован е изводът на решаващият съд, че корекцията на горскостопанския план, одобрена от изпълнителния директор на ИАГ на 25. 07. 2018г. не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, а нововъзникнало такова, на което няма придадено обратно действие, поради което същото не следва да се обсъжда при преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт. Този извод на съда не е съобразен с факта, че корекцията на горскостопанския план е извършена в изпълнение на решение №6311 от 13. 05. 2014г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – пето отделение по адм. д.№2469/2014г., с което е отменена заповед № РД-49-546 от 10. 12. 2012г. на министъра на земеделието и храните. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК при отмяна на оспорен пред съд административен акт, постановеното решение има действие по отношение на всички. Решението за отмяна на заповедта на министъра на земеделието и храните, в частта с която процедирания имот е определен като поземлен имот в горска територия, притежаващ характеристика на гора има конститутивно действие и е задължително, както за администрацията, така и за съда. Считано от влизане в сила на това решение, със сила на пресъдено нещо по отношение на всички, е определена характеристиката на имота, поради което не може да се приеме, че издадената в изпълнение на това решение заповед има характер на нововъзникнало обстоятелство. Становището на административния орган и съда относно характеристиката на имота са в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, чието конститутивно действие не е зачетено.

С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, в хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да се отмени оспорения акт и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и съобразено с определената характеристика на процедирания имот. На основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен месечен срок за издаване на нов акт, съобразно дадените указания.

Тъй като в касационното производство не е заявено искане за присъждане на разноски за производството, съдът не дължи произнасяне по разпределение на сторени разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 130 от 26. 10. 2018г., постановено от Административен съд Шумен по адм. д.№ 155/2018г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 115/09. 03. 2018г. на директора на Дирекция "Специализирана администрация" при О. С, с която е отказано издаване на разрешение за отсичане или окастряне на дървета по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ в имот № 027008, находящ се в землище с. В., с начин на трайно ползване "изоставени трайни насаждения", с площ от 18, 096 дка, собственост на Д.Й, потвърдена с решение № 179 от 20. 04. 2018г. на кмета на община С..

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне от директора на Дирекция "Специализирана администрация" при О. С при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Определя месечен срок за постановяване на административен акт. Решението е окончателно.