Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.И - съдебен помощник във Върховен касационен съд, против решение №6275/31. 10. 2018г., постановено по адм. дело №7705/2018г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено негово решение №ЗДОИ - 16 - 1/16. 07. 2018г. за отказ да се предостави обществена информация по заявление с рег.№ЗДОИ - 16/13. 07. 2018г., подадено от Р.Г и делото е върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган, съобразно мотивите в решението.По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта бъде отхвърлена.В касационната жалба са изложени конкретни оплаквания за неправилност на съдебното решение, предвид това, че ЗДОИ не вменява на задължените по закон субекти да обработват и да създават статистическа или друга информация, която законът не изисква те да събират, обработват или съхраняват и ВКС е публикувал на страницата си в интернет отчетните доклади за дейността си от 2006г. до настоящият момент, ведно с други анализи, доклади и статистически данни, които са общодостъпни и които събира и съхранява.
Ответникът по касационната жалба - Р.Г в представено писмено становище оспорва същата и моли съдът да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.С постановеното решение правилно е приложен материалния закон и изводите на съда са обосновани.Правилно е прието, че исканата информация има характера на обществена информация.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени постановения с решение № ЗДОИ - 16 - 1/16. 07. 2018г. отказ на съдебен помощник към ВКС да се предостави обществена информация по заявление с рег.№ЗДОИ - 16/13. 07. 2018г., подадено от Р.Г.А съд София - град правилно, въз основа на събраните доказателства приема, че административният акт е постановен при неправилно приложение на закона.Безспорно е установено, че жалбоподателят е подал заявление с цитирания номер и дата, в което е поискал да му бъде предоставена информация за това, дали през периода от 29. 06. 2017г. до 29. 06. 2018г. във ВКС са постъпвали уведомления по чл. 15 от ЗСВ и ако да, за кои закони са се отнасяли.За да постанови процесният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, задълженият субект е изложил мотиви, че от от едната налична деловодна система във ВКС не може да се генерира търсене, тъй като не е налице статистически шифър по зададения от заявителя критерий, а от другата деловодна система, въведена въ ВКС през м. 10. 2017г., не се установява налична кореспонденция по зададения критерий.
Пре тези данни, от правна страна съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като исканата информация, касаеща постъпили уведомления във ВКС по чл. 15 от ЗСВ за посочения в заявлението период има характера и белезите на обществена информация по смисъла на чл. 2 ЗДОИ, доколкото същата касае дейността на Върховен касационен съд и с получаването й жалбоподателят ще може да си състави мнение, относно законово регламентираната дейност на ВКС по сезиране на Конституционният съд с искане за обявяване на противоконституционност на закони или част от тях.
На следващо място, съдът е приел, че в решението липсва посочване на фактическото и правно основание за отказа и не са посочени основанията по чл. 37, т. 1,2 и 3, обосноваващи отказ и същите не са налице.
По тези съображения съдът е постановил отмяна на изричния отказ за предоставане на исканата информация и е върнал преписката за ново произнасяне от органа, с оглед мотивите на решението.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Правилно съдът е приел, че ВКС е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и че търсената със заявлението информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ тъй като е свързана с обществения живот в страната и по - конкретно със законово регламентирани възможности на по -ниските по степен съдилища да сезират ВКС с искане да бъде сезиран Конституционният съд за обяваване на противоконституционност на дадена правна норма.В оспорения отказ липсва посочване на основание за прилагане на някое от ограниченията по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ или факти, обосноваващи наличието на основание за отказ за предоставяне по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ.Липсата изобщо на посочени фактически и правни основания за издаване на отказа е порок във формата и изискванията на чл. 38 от ЗДОИ, а освен това следва да се добави, че същият препятства и възможността за проверка за законосъобразност.
В случая освен, че не са посочени в решението, не се установява наличието на нито едно от основанията за отказ да се предостави обществена информация, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ.Онието на което е отказан достъпа до поисканата информация е свързано с това, че технически е невъзможно да се направи такава справка от двете деловодни системи, внедрени във Върховен касационен съд, но това обстоятелство не може да обуслови извод, че исканата информация не е налична.Ако действително до задължения субект са постъпвали уведомления по чл. 15 от ЗСВ за посочения във заявлението период, то исканата информация е налична и се съдържа в документите, създадени и съхранявани от задължения субект.Процесните уведомления безспорно, следва да са подадени на хартиен носител и следва да са регистрирани в деловодството или архив по даден критерий, поради което необосновано отказа е постановен предвид липсата на информация единствено в деловодните системи на ВКС.Задълженият субект е бил длъжен да извърши проверка освен в деловодната система, в архив или други регистри или документи и да даде отговор на поисканата информация.
Правилни и съответни на материалния закон са изводите на съда, че задължения субект може да откаже предоставянето на достъп до обществена информация, в случай че не разполага с исканата информация, но в този случай е бил длъжен да препрати искането на органа, който разполага със същата, но предвид характера на търсената информация, уведомления по чл. 15 от ЗСВ, които се отправят до ВКС, то именно той е органа който следва да разполага с информацията и да я съхранява.
По какъв начин и от коя система - деловодна или архив, задължения субект ще извлече исканата информация е ирелевантно обстоятелство за целите на ЗДОИ и е въпрос на вътрешна организация във ВКС, след като той е задължения субект, който следва да разполага и да съхранява търсената информация, подадени до него заявления по чл. 15 от ЗСВ.Информацията може да бъде предоставена без да се налага обработването й и включването й в специално изготвен документ, поради което възражението за неправилност на решението на това основание е неоснователно.
Правилни са изводите на съда за допуснати нарушения във формата на акта, доколкото в пространното изложение не се съдържат фактическите основания, на които се основава постановения от административния орган правен резултат - нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Възраженията в касационната жалба по същество повтарят доводите на ответника, развити и пред първата инстанция, които подробно са обсъдени от съда и правилно са отхвърлени.Не са налице касационни основания за отмяна на решението, съдът правилно е изяснил фактите, изводите му са подкрепени от доказателствата по делото и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6275/31. 10. 2018г., постановено по адм. дело №7705/2018г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.