Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение №3562/29. 05. 2018 г. по адм. дело №3158/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено решение №84/22. 02. 2018 г. на КЗД. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, иска отмяната му.

Ответникът по касационна жалба - Столичен общински съвет (СОС), чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.

Ответникът по касационна жалба - К.С, с адрес в [населено място], не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспореното пред него от СОС решение на КЗД е прието за установено на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община ( НРУПОГТТСО) в частта, с която се въвежда изискване за постоянен адрес на територията на Столична община, като условие за ползване на преференциална персонализирана карта за пътуване, представлява форма на пряка дискриминация на основата на признак "лично положение", и е препоръчана на основание чл. 47, т. 6 и т. 8 от ЗЗДискр. на СОС да измени и допълни чл. 29, ал. 1, т. 1 от НРУПОГТТСО така, че да бъде предоставена възможност и за лицата с настоящ адрес на територията на Столична община, получаващи пенсия при условията на глава VI от КСО и навършили възраст по чл. 68, ал. 1 - ал. 3 от КСО, да ползват преференциална персонализирана карта за пътуване с обществения градски транспорт на територията на общината. АССГ е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - производствените правила, но противоречи на материалното право и в частност на разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр., тъй като постоянния и настоящия адрес, формиращи адресната регистрация на лицето по чл. 91 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ), не могат да бъдат свързани със защитимия признак "лично положение", тъй като същите не са същностни характеристики за личността, а освен това липсва и по - неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Решението е правилно.

Нормата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от НРУПОГТТСО в спорната й част изцяло е съобразена с разпоредбата на чл. 93, ал. 6 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР), според която постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Подобен текст в ЗГР относно настоящия адрес липсва. Столичен общински съвет е бил длъжен да съобрази разпоредбата на процесната наредба, която е подзаконов нормативен акт с разпоредбата на закона, който е нормативен акт от по - висока степен на основание чл. 8 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). Доколкото съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗГР и чл. 94, ал. 2 ЗГР всяко лице може да има само един постоянен адрес и един настоящ адрес, то нормата на чл. 93, ал. 6 ЗГР относно ползването на правата и услугите по постоянен адрес и съобразената с нея норма на чл. 29, ал. 1, т. 1 от НРУГПОГТСО за ползване на преференциална персонализирана карта за пътуване по постоянен адрес не водят до по - неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на лица, които имат постоянен адрес в едно населено място спрямо лица с постоянен адрес в друго населено място. Видно от разпоредбата на чл. 95 ЗГР, постоянният адрес подлежи на промяна само въз основа на заявление, а според чл. 96 ЗГР настоящият адрес се променя чрез подаване на адресна карта. Тоест постоянният и настоящият адрес сами по себе си не са постоянна, същностна характеристика на личността, поради което АС правилно е приел, че разликите в постоянния адрес и настоящия адрес сами по себе си не могат да обусловят защитимост по признак "лично положение" по смисъла на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ).

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3562/29. 05. 2018 г. по адм. дело №3158/2018 г. на Административен съд - София - град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.