Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт А.В, против решение № 329 от 29. 09. 2017 г., постановено по адм. дело № 447/2017 г. на Административен съд - В. Т, с което е отменена негова заповед № 477 от 02. 06. 2017 г. за отписване на А.А от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдна практика, както и е обявено за невалидно удостоверение № 171-1 от 29. 06. 2011 г., ведно с правата, произтичащи от него.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед - липса на отвод на издателя на акта и неуведомяване на адресата за започване на административното производство. Иска се отмяна на решението изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена обжалваната заповед. Не се претендират разноски.

Ответникът - А.А, чрез пълномощника си адв. А.Н, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено като неправилно.

Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на оспореното решение, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - В. Т е заповед № 477 от 02. 06. 2017 г., издадена от изпълнителния директор на ИАГ на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 240, ал. 2 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ЗГ), с която е наредено отписването на А.А от публичния регистър на физическите лица, упражняващи лесовъдна практика и е обявено за невалидно удостоверение № 171-1 от 29. 06. 2011 г., ведно с правата, произтичащи от него.

След като е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил, съдът е установил вярно и точно фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори. Приел е за установено, че срещу жалбоподателя А.А е издадено наказателно постановление (НП) № 265 от 19. 10. 2016 г. от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - В. Т, с което за нарушение на чл. 257, ал. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/05. 08. 2011 г. за сечите в горите, което подробно е описано от фактическа страна, установено с цитираните констативни протоколи, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Наказателното постановление е влязло в сила на 13. 04. 2017 г., след потвърждаването му със съдебно решение № 119 от 13. 04. 2017 г., постановено по КНАХД № 10081/2017 г. на Административен съд - В.Т.С влизане в сила на НП, с писмо изх. № 2413 от 09. 05. 2017 г., директорът на РДГ на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ е информирал ИАГ, че по отношение А.А, вписан в регистъра на упражняване на лесовъдна практика, притежаващ съответното удостоверение е издадено НП за извършено нарушение на ЗГ, което подробно е описано, както и са приложени всички относими доказателства. Постъпилото писмо и материали са разгледани от комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на ИАГ, като видно от протокол № 7 от 19. 05. 2017 г., с решение по т. 4, комисията е решила, че са налице основанията на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ и Атанасов следва да бъде отписан от регистъра, както и да бъде обявено за невалидно издаденото удостоверение. Изложени са мотиви за наличие на основанията по цитирания текст от закона, тъй като лицето е извършило подробно описаното нарушение на ЗГ, изразяващо се в издаване на позволително за извършване на дейност в горските територии - сеч, в нарушение на закона и подзаконовите актове по неговото прилагане - Наредба № 8/2011 г., което нарушение е установено с влязъл в сила акт на компетентен орган - НП, издадено от директора на РДГ.

На основание решението на комисията, изпълнителният директор на ИАГ е издал оспорената заповед.

При така установените факти, от правна страна, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на материалната и териториалната му компетентност по чл. 240 от ЗГ, в установената форма - съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като е отхвърлено и възражението за липса на мотиви. Съдът е посочил, че в обстоятелствената част на акта са изложени фактическите, както и правните основания за издаване на заповедта, а и отделно от това административният орган е посочил като основание и протоколното решение на назначената на основание чл. 231, ал. 2 от ЗГ комисия. Отхвърлено е и възражението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 239 от ЗГ не е императивна, поради което органът дължи излагане на мотиви защо издава такава заповед, с това съдържание. В тази връзка съдът е посочил, че нормата е императивна и органът упражнява правомощията си в условията на обвързана компетентност, което е видно от редакцията на текста, като при изпълнение на елементите от фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 6 административният орган е длъжен да издаде заповед и да отпише лицето от регистъра. В случая законът изисква обективно нарушението - издаване на позволително за сеч в нарушение на ЗГ и подзаконовите актове, да е установено с влязъл в сила акт на компетентен орган, което е налице. Органът не разполага с възможност да се съобразява с конкретния случай, с тежестта на нарушението, с личността на дееца, тъй като действа при условията на обвързана компетентност. На следващо място съдът е отхвърлил и възражението, че административният орган не може да се позовава на влязлото в сила НП. Наказателното постановление е влязъл в сила акт, издаден от компетентен орган, с който е установено по безспорен начин, че Атанасов е издал позволително за извършване на дейност в горска територия в нарушение на ЗГ и на подзаконовите актове, като е ангажирана административнонаказателната му отговорност. НП е потвърдено с влязло в сила съдебно решение, което е задължително и правилно административният орган се е позовал на него. Съдът е отхвърлил и всички възражения касаещи самото НП и констативните протоколи, въз основа на които е издадено същото, тъй като същите са недопустими за разглеждане, тъй като са били предмет на отделно съдебно оспорване и произнасяне на съда и влязлото в сила съдебно решение е задължително и за съда и спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани в друго съдебно производство. Съдът е посочил, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, тъй като е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ.

За да отмени заповедта, съдът е приел, че е основателно възражението на жалбоподателя за постановяването й при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - неуведомяването на жалбоподателя за започване на производството, довело и до невъзможност да упражни правото си на отвод по отношение издателя на акта. Съдът е посочил, че са налице данни за междуличностен конфликт между издателя на акта и жалбоподателя, като административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като е нарушен и принципа за безпристрастност, визиран в чл. 10, ал. 2 от АПК. В тежест на издателя на акта е било да се отведе, за да не се пораждат съмнения в неговата безпристрастност и за да бъде убеден адресата, че при издаване на акта органът се е основал само и единствено на закона, а не е налице злоупотреба с права, за да бъде "наказан" за даденото от него, в качеството му на вещо лице заключение, във вреда на представляваното към онзи момент от издателя на акта ДГС "Ч. Л". По повод даденото заключение по търговското дело, издателят на акта е сезирал прокуратурата с искане да бъде образувано досъдебно производство за престъпление срещу правосъдието по чл. 291 от НК - даване на невярно заключение. Посоченото дава основание за съмнения от страна на жалбоподателя в безпристрастността на изпълнителния директор на ИАГ, което води до извод, че същият е следвало да се отведе и да възложи издаването на акта на друго лице. Доколкото в ЗГ не се съдържа специална уредба за тези неуредени въпроси следва да намери приложение АПК, т. е. административният орган е следвало да уведоми лицето за започване на производството - чл. 26, за отвод - чл. 33, както и чл. 34 и 35 от АПК. По тези съображения съдът е приел, че актът е опорочен и го е отменил.

Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Напълно се споделят от настоящата инстанция изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, същата съдържа всички реквизити, мотивирана е фактически и правно и е издадена в съответствие с материалния закон. Мотивите на съда са подробни, ясни, последователни и са съобразени със законовите разпоредби и не следва да бъдат преповтаряни.

Неправилно обаче съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които опорочават акта.

На първо място, не е съществено нарушението, че адресатът на акта не е уведомен за началото на административното производство. Нарушение е осъществено, но същото не може да бъде квалифицирано като съществено, тъй като от една страна не е нарушено правото на защита на адресата на акта, доколкото лицето е могло и е упражнило правата си в рамките на съдебното оспорване, както и поради това, че фактите са правилно установени, законът е приложен правилно и административният акт не би имал друго съдържание, ако не бе допуснато нарушението на административнопроизводствените правила. И в рамките на съдебното дирене, жалбоподателят не е опровергал и не би могъл да опровергае обстоятелството, че е допуснал нарушение на ЗГ, като е издал позволително за извършване на дейност в горските територии - сеч в нарушение на закона и подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. Издаденото за нарушението НП е оспорено по съдебен ред, като с влязло в сила съдебно решение е потвърдено, съответно решението на съда обвързва както административния орган, така и съда в настоящото производство. Всички релевантни доказателства, ползвани от административния орган са събрани и създадени в развили се преди това административни и съдебни производство, в които жалбоподателят е участвал и с които е запознат. Безспорно са установени и са налице елементите от фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 6, от ЗГ, съгласно който физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.

Не е съществено и нарушението, че жалбоподателят не е могъл да осъществени правото си да поиска отвод на лицето, осъществяващо функциите на изпълнителен директор на ИАГ. По делото безспорно са установени конфликтни отношения между адресата на акта и неговия издател, което действително е следвало да доведе до отвод на изпълнителния директор на ИАГ. Посоченото обаче отново не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като по вече изложените съображения, съдържанието на акта не би било различно. Нормата на чл. 239 от ЗГ е императивна. Граматичното и логическо тълкуване води до несъмнения извод, че при наличие на елементите от фактическия състав на нормата - нарушение на ЗГ, изразяващо се в издаване на позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган, административният орган следва задължително да постанови отписване на нарушителя от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика. Въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, същият не преценява тежестта на нарушението или личността на нарушителят, в който случай безспорно неотвеждането би било съществено нарушение на принципа за безпристрастност и на административнопроизводствените правила. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана с акт на друг административен орган, който след влизане в сила на издаденото наказателно постановление е сезирал и постоянната комисия по чл. 231, ал. 2 от ЗГ, натоварена със специална компетентност от цитирания текст и от чл. 239 от ЗГ за разглеждане на заявленията за вписване/отписване от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика. Комисията се е произнесла по сезирането за отписване, като е изготвила мотивирано предложение до изпълнителния директор на ИАГ. На основание това предложение е издадена и обжалваната заповед, при условията на обвързана компетентност.

Издаденият акт, независимо от това от кого (като персонален състав) е издаден би имал същото съдържание, което е съобразено със закона, съответно не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе до неговото опорочаване.

По тези съображения, изводът на съда, че допуснатите нарушения в рамките на административното производство са съществени и същите са довели до незаконосъобразност на акта не може да бъде споделен. Не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, както неправилно е приел съдът. Издадената заповед е законосъобразна и решението, с което същата е отменена като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият състав след отмяната на решението на първоинстанционния съд следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на А.А.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПк, Върховният административен съд, Пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 329 от 29. 09. 2017 г., постановено по адм. дело № 447/2017 г. на Административен съд - В. Т и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А против заповед № 477 от 02. 06. 2017 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 240, ал. 2 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ), с която е наредено отписването на А.А от публичния регистър на физическите лица, упражняващи лесовъдна практика и е обявено за невалидно удостоверение № 171-1 от 29. 06. 2011 г., ведно с правата, произтичащи от него. Решението не подлежи на обжалване.