Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“- София срещу решение № 895 от 09. 05. 2018 г., постановено по адм. д. № 620/2018г. по описа на АС-Бургас в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на Я.П, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора - [населено място] сумата от 1550 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затвора – [населено място], а именно : недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия в помещенията, лошо осветление, липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, лоши условия при ползване на общите тоалетни и бани за периода от 15. 08. 2015г. до 01. 10. 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -06. 03. 2018г. до окончателното й изплащане Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Попов като неоснователна или –евентуално, да намали присъдената сума до нейния справедлив минимум .

Срещу същото съдебно решение, но в охвърлителната му част -над присъдената сума от 1550 лв до пълния предявен размер от 15 000 лв - е предявена и касационна жалба от Я.П чрез адв. Д.Г.

Този касатор твърди неправилност на съдебния акт в отхвърлителната му част на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени решението в тази част...