Образувано е по искане, наименувано „жалба“, на С.Р за отмяна на влязлото в сила Решение № 8108/15. 06. 2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 8360/2017 г., с което е оставено в сила Решение № 1117/23. 06. 2017 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 371/2016 г., отхвърлящо жалбата на Д.Р против решение от 29. 01. 2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане на ръководителя на „ПО“ при същото поделение за отмяна на разпореждания на пенсионния орган и отпускане наново на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Рогачев, считано от 31. 10. 2005 г.

Подаденото на основание чл. 239, т. 5 АПК искане е мотивирано с неконституирането от съда на наследниците на касатора Д.Р, починал преди постановяването на решението на касационната инстанция.

От ответниците директорът на ТП на НОИ – Пловдив е на становище за неоснователност на искането, Л.Р го поддържа.

Искането е допустимо – подадено е в преклузивния срок по чл. 240 вр. чл. 247 АПК, а разгледано по същество е неоснователно.

1. Тъй като молителката не е била конституирана като страна по адм. дело № 8360/2017 г. на ВАС, отмяна на решението не може да се търси на основание чл. 239, т. 5 АПК – то е приложимо само за страните, които са били лишени от възможността да участват в делото. Спрямо него Рогачева е трето лице и поради това искането й за отмяна следва да бъде служебно преквалифицирано и разгледано по чл. 246, ал. 1 АПК.

2. Право да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото – чл. 246, ал. 1 АПК. Предпоставките, пораждащи заявеното право, трябва да са налице кумулативно.

В случая, вън от качеството на Рогачева на трето лице, не е изпълнена втората предпоставка – правните последици на съдебното решение да важат и за нея.

а. Смъртта на пенсионера е общо основание за прекратяване на всички видове пенсии – чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО. С настъпването на този юридически факт отпада самото субективно материално право, чийто единствен титуляр е починалото лице. Пенсията е осигурително обезпечение в полза на конкретно физическо лице. Тя е лично и ненаследимо право – то не преминава в патримониума на наследниците след смъртта на наследодателя, субект на правото на пенсия. Затова решението по спора с предмет размера и началната дата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст не засяга правната сфера на наследниците на починалата страна. Съответно участието им по делото не е било и дължимо. Недопустимостта на приемството в материалното право изключва и това в процеса.

б. Не представляват наследяване на правото на пенсия т. нар. наследствени пенсии – чл. 80-84 КСО. Правото на наследствена пенсия е самостоятелно право на определени лица от кръга на наследниците, което възниква при условията на чл. 82 от кодекса, а не произтича от наследствено правоприемство.

3. След като силата на пресъдено нещо не се разпростира спрямо молителката, не е осъществен фактическият състав на основанието за отмяна по чл. 246, ал. 1 АПК. Липсата на обсъдения втори елемент от него лишава от предмет изследването на въпроса дали съдебният акт е неблагоприятен – такъв характер той би могъл да притежава, ако въобще има сила за лицето, претендиращо отмяната.

При неоснователността на искането то следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на II колегия РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на С.Р за отмяна на влязлото в сила Решение № 8108/15. 06. 2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 8360/2017 г. Решението е окончателно.