Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на К.С от [населено място], срещу заповед №ЧР-П-34/30. 04. 2018 година на министъра на икономиката, с която на основание чл. 103, ал. 1,т. 4, изр. първо от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е прекратено служебното й правоотношение, поради несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл. В жалбата се навеждат доводи за нищожност на оспорената заповед, като алтернативно се иска отмяната й като незаконосъобразна.
Ответникът - Министърът на икономиката, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед.
Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК /заповедта е връчена на Спасова на 04. 05. 2018 година, а жалбата е подадена във Върховния административен съд на 17. 05. 2018 година/, от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество.
Жалбоподателката е заемала длъжност „началник" на отдел "Деловодство и архив" в Дирекция "Административно обслужване" при Министерство на икономиката. Със заповед №РД-16-529/08. 06. 2016 година на министъра на икономиката, на Спасова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. Заповедта е отменена с решение № 15467/15. 12. 2017 година, постановено по адм. дело №8232/2016 година на тричленен състав на Върховния административен съд, оставено в сила с решение №4641/11. 04. 2018 година, постановено по адм. дело №1244/2018 г. на петчленен състав на същия съд. В двуседмичния срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, Спасова е подала заявление вх. №94-К-143/24. 04. 2018 г. в деловодството на Министерството на икономиката, с което е изразила желанието си да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди прекратяване на служебното й правоотношение. Издадена е била заповед №ЧР-Н-30/26. 04. 2018 година за възстановяване на служителката на работа, която е връчена на същата на 26. 04. 2018 г.
На 26. 04. 2018 година К.С е депозирала декларация за несъместимост с изпълнение на държавна служба, като в т. 11 е посочила, че "работи по друго трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище". На 27. 04. 2018 година е съставен протокол за неявяване на работа, подписан от Х.И - директор на дирекция "Административно обслужване" и от Д.Б - главен специалист, в който е констатирано, че К.С не се е явила на работа и не е уведомила за причините на отсъствието си. Идентичен протокол е съставен и за датата 30. 04. 2018 година.
Поради неявяването на работа на Спасова, министърът на икономиката е издал оспорената заповед №ЧР-П-34/30. 04. 2018 г., с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено.
Установено е също така, че през времето, през което служителката е била уволнена, е работила по трудово правоотношение, като това трудово правотношение е било налице и към 26. 04. 2018 година. При наличието на това обстоятелство, органът по назначаването е приел, че е налице несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, според която норма не може да бъде назначено за държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.
При така приетите доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган, който е министърът на икономиката, като орган по назначаване, съгласно чл. 12 от Устройствения правилник на министерство на икономиката: "Министърът: 1. утвърждава структурата на административните звена и длъжностното разписание на длъжностите на Министерството по предложение на главния секретар; 2. прилага съответните процедури за подбор и наемане на служителите в Министерството, включително осигурява извършването на съответните процедури за кариерно развитие и израстване на служителите в Министерството". Заповедта е издадена и в предвидената форма, в същата се съдържат както фактическите, така и правните основания за издаването й.
Според посоченото правно основание за издаване на заповедта - чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавният служител поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2. Препращането в заповедта към нормата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл визира забраната да бъде назначено за държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение. С влязлото в сила съдебно решение на петчленен състав на ВАС се придава действие на висящност на служебното правоотношение от датата на възстановяването на държавния служител на заеманата длъжност. От приложената по делото декларация / това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателката/, към датата на възстановяване на служебното й правоотношение, трудовият й договор все още действащ. Следователно към 26. 04. 2018 г. (датата на възстановяване на служебното й правоотношение), тя все още е работила по трудово правоотношение. Поради това при издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, е била налице пречка за заемане на държавна служба - чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, наличие на трудово правоотношение, което не е прекратено, и законосъобразно органът по назначаването се е позовал на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл.
Тълкуването на приложимата правна норма води до извода, че възстановеният служител не трябва да работи по трудово правоотношение и към датата на възстановяването на държавна служба, тъй като изискването за несъвместимост е относимо и при възстановяване на държавна служба, а не само при първоначално назначаване.
Съобразно доказателствата по делото, законосъобразни са мотивите на заповедта, че са налице предпоставките на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, като изискването за несъвместимост следва да се приложи и в случаите на възстановяване на държавна служба. Този извод следва непосредствено от правната уредба на статута на държавния служител и основните принципи на института на изпълнението на държавната служба. Няма законово основание да се приеме, че след като за първоначално назначаване на държавна служба се изисква държавният служител да не работи по трудово правоотношение, това изискване не се прилага при възстановяване на служителя на държавна служба в изпълнение на съдебно решение. Съвместяването на трудово и служебно правоотношение е изключено от законодателството и от тази принципна забрана произтича и изискването начл. 7, ал. 2,т. 6 от ЗДСл валидно както по време на възникването, така и във всеки един момент от изпълнение на държавната служба или при повторното й заемане в резултат от възстановяване на длъжност при незаконно прекратяване на служебното правоотношение.
Ирелевантно за висящността на служебното правоотношение е твърдението, че служебното правоотношение на жалбоподателката не е било възникнало към датата на издаването на заповедта за възстановяването й на държавна служба, поради това, че към посочената дата тя реално не е започнала изпълнението на службата си. Релевантен правнозначим юридически факт е моментът възстановяване на държавна служба, по силата на влязло в сила съдебно решение. Към тази дата трудовото правоотношение на жалбоподателката е следвало да бъде прекратено. Последващите действия по изпълнението на заповедта за назначаване са ирелевантни относно момента на възстановяване висящността на служебното правоотношение. Ирелевантни за прекратяване на служебното правотоношение на посоченото в заповедта основание, са и настъпилите промени в длъжностното разписание на МИ. Органът по назначаване е длъжен да възстанови държавния служител на заеманата от него преди уволнението длъжност, а настъпилите преди това промени в длъжностното разписание могат да бъдат основание за преназначаване на държавния служител или за прекратяване на служебното правотношение, но на друго правно основание.
С оглед на изложеното, оспорената заповед не страда от пороци по чл. 146 АПК, поради което е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат в негова полза.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С от [населено място], срещу заповед №ЧР-П-34/30. 04. 2018 година на министъра на икономиката, с която на основание чл. 103, ал. 1,т. 4, изр. първо от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е прекратено служебното й правоотношение, поради несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.