Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149, ал. 1 Преходните и Заключителни разпоредби към ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01. 01. 2019 г.

Образувано е по жалба на "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу заповед № РД-279 от 15. 05. 2018 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) и чл. 63, ал. 3 от Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, на дружеството е определено да заплати продуктова такса в размер на 17197. 14 лв. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 35, на чл. 7, ал. 1 и на чл. 9, ал. 2 АПК, тъй като административният орган не е установил, че преди издаването й голяма част от задължението е внесено, поради което и за съответната част отработени масла продуктовата такса е недължима. Нормативната уредба не съдържа конкретно изискване досежно момента, към който следва да бъде заплатена дължимата на организацията по оползотворяване, в случая „Норд масла” ЕАД, продуктова такса. В заповедта липсват и ясни фактически съображения относно размера на последната, което е допълнително нарушение. Иска се отмяна на административния акт.

Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Петков, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира че жалбата е процесуално допустима по следните съображения:

Заповедта е изпратена по пощата с препоръчано писмо на адреса в гр. С. 1528, ул. „Н. Б” № 18, но обратната разписка е оформена от Б.В, без да е посочено качеството й и без данни за пълномощно - лист 13 от делото. От листове 98, 99, 101 и 102 се установява, че "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД няма работник или служител с посочените имена. Това означава, че не е съобщена на Дружеството при условията на чл. 61, ал. 1 и 2 АПК (ред. до 1. 01. 2019 г.). Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. След като жалбоподателят е еднолично дружество с ограничена отговорност, то съобщаването на административния акт е следвало да бъде извършено по цитирания ред, което не е сторено. Казаното означава, че съобщаването на 21. 05. 2018 г. е нередовно. С оглед на това не може да бъде прието, че жалбата с входящ № Ж-74 от 5. 06. 2018 г. в МОСВ, е просрочена. По изложените съображения се приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт от страна, за която той е неблагоприятен, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Със заповед № РД-279 от 15. 05. 2018 г., министърът на околната среда и водите, на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) и чл. 63, ал. 3 от Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (НОМОН), на "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД, членуващо в организация по оползотворяване на отработени масла „Норд масла” ЕАД, е определено да заплати продуктова такса в размер на 17197. 14 лв., поради това, че не е доказано изпълнението на задълженията му за оползотворяване на отработени масла и на целите по чл. 8, ал. 1 НОМОН.

В заповедта е посочено, че в съответствие с чл. 55, ал. 1 НОМОН, организацията по оползотворяване на отработени масла „Норд масла” ЕАД (организацията) е представила пред министъра на околната среда и водите доклад за фактически констатации, изготвен от регистриран одитор. Въз основа на цитирания доклад е прието, че "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД не е заплатила част от декларираните количества пуснати на пазара масла, поради което организацията не е изпълнила от нейно име целите по чл. 8, ал. 1 НОМОН за част от декларираните количества пуснати на пазара масла. В заповедта е налице позоваване и на доклада по чл. 62 НОМОН, представен от Комисията за проверка на докладите по чл. 55, ал. 1 НОМОН, определена със заповед № РД-197 от 12. 02. 2018 г. на министъра на околната среда и водите и приложените към него документи. Прието е, че "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД следва да заплати продуктова такса в размер на 17197. 14 лв., посочена в одиторския доклад, на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) и чл. 63, ал. 3 от Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (НОМОН). Така посочените в заповедта мотиви и съдържащите се по административната преписка доклад с фактически констатации за 2017 г., представен от „Норд масла” ЕАД и доклад на Комисията за проверка на докладите по чл. 55, ал. 1 НОМОН, сочат на съблюдаване на процедурата по Раздел IV „Производство за издаване на заповеди по чл. 59, ал. 3 и 4 ЗУО” на НОМОН.

Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗУО в случаите по ал. 1, т. 2 - 6 министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. Сочената от административния орган разпоредба на чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО, регламентира две хипотези, а именно лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване да не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или да не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. Според чл. 63, ал. 3 НОМОН Министърът на околната среда и водите до 15 май на текущата година определя със заповед лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално, организациите по оползотворяване и членовете на организациите по оползотворяване, които не заплащат продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 2 - 5 ЗУО.

От назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при извършеното изчисление и сравнение на размера на дължимите и заплатените от членовете към организация по оползотворяване на отработени масла „Норд масла” ЕАД е констатирано незаплатено от "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД възнаграждение в размер на 4642. 68 лв. От таблица № 1, съдържаща справка за разчетните взаимоотношения между "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД и „Норд масла” ЕАД по фактури, издадени в периода 1. 01. 2017 г. до 31. 12. 2017 г. и по-точно от 1. 03. 2017 г. до 20. 12. 2017 г., жалбоподателят е осъществил плащанията в периода 20. 02. 2018 г. до 21. 05. 2018 г.

Редът за заплащане и начинът за изчисляване на размера на продуктовата такса са регламентирани през процесния период с Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, приета с ПМС № 76 от 12. 04. 2016 г., обн. ДВ. бр. 30 от 15. 04. 2016 г., в сила от 16. 06. 2016 г., чийто Раздел VI регламентира продуктовата такса за масла. В чл. 3, ал. 1, т. 6 от цитираната наредба е посочено, че продуктова такса се заплаща за всеки отделен вид масло съгласно приложение № 6. В алинея втора от същия текст изрично е казано, че продуктовата такса се заплаща еднократно за количествата продукти по ал. 1, пуснати на пазара през предходния месец, а ал. 4 сочи, че продуктовата такса се счита за включена в продажната цена на съответния продукт. Следователно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от посочената наредба регламентира срок, в който следва да бъде заплатена продуктовата такса, а именно през месеца, следващ този в който продуктите са пуснати на пазара. В тази връзка не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че липсва нормативно определен срок, в който е следвало да внесе възнаграждението в размер на 4642. 68 лв.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (НОМОН), лицата, които пускат на пазара масла, са отговорни за оползотворяването на отработени масла в количество (в тонове), не по-малко от 40 на сто от количеството (в тонове) масла, пуснати от тях на пазара на Р. Б през текущата година. Алинея втора на същия текст изрично предвижда, че целта по ал. 1 се изпълнява ежегодно до 31 декември на съответната отчетна година. След като и този краен срок не е спазен, то жалбоподателят не е изпълнил целта по чл. 8 НОМОН, в каквато връзка административният орган също е изложил мотиви.

В конкретния случай неизпълнението на целта по оползотворяване на отработени масла за количествата продукти, пуснати на пазара през 2017 г. от "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД е в причинна връзка с незаплащането на пълния размер на уговореното възнаграждение в срок.

Според чл. 59, ал. 2 ЗУО в хипотезите по ал. 1, т. 2 – 6, министърът на околната среда и водите е оправомощен да определи със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО от своя страна регламентира две хипотези, а именно лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване да не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или да не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. В случая, видно от съдържанието на процесната заповед, не се твърди неизпълнение на задължението за предоставяне на информация, а за незаплащането на пълния размер на уговореното възнаграждение. При изложената фактическа обстановка за жалбоподателя е възникнало задължението да заплати пълния размер на продуктовата такса по фактурите, отразени в колона първа от таблица № 1 на експертизата, независимо че са осъществени плащания през 2018 г. Вещото лице заявява, че пълният размер на продуктовата такса е правилно изчислен, с пренебрежимата разлика от 2 лв. по-малко.

В случая отговорността се реализира не за неизпълнение на договорно задължение, а за неизпълнение на нормативно регламентирани задължения, съгласно мотивите на настоящото решение.

Незаплащането на пълния размер на уговореното възнаграждение в срок препятства изпълнението на програмата по чл. 53, ал. 1 ЗУО на организацията по оползотворяване на отработени масла и постигането на целта по чл. 8, ал. 1 НОМОН, която се изпълнява ежегодно до 31 декември на съответната отчетна година.

Не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че може да заплати продуктовата такса в произволен момент и от това за него да не възникнат негативни правни последици, тъй като посочената теза противоречи на действащата нормативна уредба, цитирана в тези мотиви, както и на целта на ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ), регламентирана в чл. 1, ал. 3 от същия, а именно - да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и дейността да се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове.

Предвид изложеното се приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 59, ал. 2 ЗУО, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазено е приложимото материално право и целта на закона, поради което оспорването по жалбата следва да бъде отхвърлено.

Що се касае до посочените в жалбата единични решения на тричленен и на петчленен състав на ВАС се съобразява, че те не формират настояща практика.

В противоположен смисъл е решение № 9643 от 13. 07. 2018 година, постановено по адм. д. № 11518/2016 година на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила с решение № 15729 от 17. 12. 2018 г. по адм. д. № 10311/2018 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, II колегия. По последното съдът е приел, че касационният жалбоподател е предоставил информация относно количеството пуснато на пазара оборудване, но не е заплатил пълния размер на уговореното възнаграждение в срок, следователно по отношение на него е налице първата предпоставка на разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО. Поради това е неоснователно оплакването в касационната жалба, че липсват мотиви относно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Фактическите основания се съдържат в материалите към административната преписка, от които е безспорно неизпълнението на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение в размер на неизплатени задължения към м. декември 2014 година.

По изложените в тези мотиви съображения подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски.

На основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на МОСВ сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с §149, ал. 1 от Преходните и Заключителни разпоредби към ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01. 01. 2019 г., Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу заповед № РД-279 от 15. 05. 2018 г. на министъра на околната среда и водите.

ОСЪЖДА "Булкар ойл дистрибюшън” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Н. Б” № 18, да заплати на министерство на околната среда и водите - гр. С., бул. „К. М. Л” № 22, сумата 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.