Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ против решение №2578/17. 04. 2018 г., постановено по адм. д. 12676/2017 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ).

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставена без уважение жалбата на „Антикорупционен фонд“. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответната страна Фондация „антикорупционен фонд“ оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че и касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение №2578/17. 04. 2018 г., постановено по адм. д. 12676/2017 г. по описа на АССГ е отменено Решение № 03- РД/4044 от 27. 10. 2017г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие", с което се отказва предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх. № 06-2-001-5100/24 от 21. 09. 2017 г., подадено от Фондация „Антикорупционен фонд" и е върната преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" за произнасяне по заявление с вх. № 06-2-001-5100/24 от 21. 09. 2017г. на Фондация „Антикорупционен фонд” при съобразяване на мотивите на съда като са присъдени и разноски в размер на 110 лв. Административният съд е приел, че ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), поисканата информация е обществена по своя характер и постановеният отказ да бъде предоставена без да бъде проведена процедура за установяване наличието на основания за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ се явява незаконосъобразен.

Така постановено съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на АССГ по процесуално допустима жалба.

По делото не е налице действителен спор относно фактите, които правилно са установени от първата инстанция при съобразяване със всички събраните по делото доказателства, а именно, че Фондация „Антикорупционен фонд“ е поискала от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ информация относно: 1. издавана ли е от Изпълнителния директор на ДФЗ Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-РД/3131 от 10. 11. 2016г.; т. 2 да бъде уточнено въз основа на какви конкретно документи е издадена същата; т. 3 сключван ли е договор въз основа на сочената заповед; т. 4 извършвани ли са плащания по договора и ф ако това е така, на кои дати и за какви суми. С отмененото от АССГ решение изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е приел, че тази информация не е обществена, защото не е свързана с обществения живот в страната и от нея не е възможно заявителят да си състави собствено мнение за дейността на Държавен фонд „Земеделие“.

Правилно и законосъобразно АССГ е обосновал извод, че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а от документите в административната преписка не се установява да са събрани доказателства, че спрямо нея е приложимо някое от основанията за закрила. Изводите на първата инстанция са в синхрон с разпоредбите на закона и установената съдебна практика по неговото приложение. Начинът на изразходването на публични финанси е информация, която е в състояние да формира у гражданите мнение за работата на съответната институция. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че информацията, предмет на искането има частен характер и достъпът до нея не е по реда на ЗДОИ. За закрила на интереси на трето лице в ЗДОИ е установена процедура, която не е проведена от задълженият субект.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2578/17. 04. 2018 г., постановено по адм. д. 12676/2017 г. по описа на Административен съд София – град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.