Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от “Хрис 5" ЕООД, против решение № 1939/18. 10. 2018 г. по адм. д. № 92/2018 г. на Административен съд -Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) №Р-03001816009367-091-001 от 22. 08. 2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена с Решение № 408/01. 12. 2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 44 128, 30 лв. главница и 4 831, 71 лв. лихва. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на разноски. В с. з. касаторът не се представлява.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –Варна при ЦУ на НАП, не се явява, не се представлява.Представени са писмени бележки.Претендират се разноски.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на “Хрис 5" ЕООД, с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактури издадени от „Силко 10“ ЕООД, „Домостроене-Дюн 1“ДЗЗД и „К. Т“ ЕООД.

След като е анализирал данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, приложимите правни разпоредби, административният съд е извел извод за законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит, при липса на доказани основания по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Решението е...