Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.С срещу решение №2414/10. 04. 2017 г., постановено по адм. д. № 1278/2017 г. на Административен съд София - град (АССГ).
Касационната жалбоподателка обжалва съдебното решение в частта, с която e установено, че тя в качеството си на директор на 6 ОУ е осъществила „пряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.), на основата на признак „увреждане" спрямо А.К и Р. К. - малолетен, представляван от законния му представител А.К, като не му е създала подходяща подкрепяща среда за обучение за периода 15. 09. 2014 г. - 08. 12. 2014 г. и е върната преписката на Комисията за защита от дискриминация за произнасяне по оплакванията на Р. К. и А.К за осъществен тормоз и преследване. Твърди, че обжалваната част от решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски.
Ответната страна Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) изразява становище за основателност на касационната жалба по подробни съображения в писмени бележки. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Ответниците Р. К.-малолетен, представляван от законния му представител А.К и А.К оспорват касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендират разноски.
Ответната страна К.С не оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Ответната страна И.А, редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е изразила становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваната част от решение №2414/10. 04. 2017 г., постановено по адм. д. № 1278/2017 г. на АССГ, e прието за установено, че И.С в качеството си на директор на 6 ОУ е осъществила „пряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане" спрямо Р. К.-малолетен, представляван от законния му представител А.К и А.К като не му е създала подходяща подкрепяща среда за обучение за периода 15. 09. 2014 г. - 08. 12. 2014 г. и е върната преписката на КЗД за произнасяне по оплакванията на Р. К. и А.К за осъществен тормоз и преследване.
Със същото решение е отменено по жалба на А.К и Р. К. - малолетен, представляван от законния му представител А. К. Р № 4/13. 01. 2017 г. по преписка № 87/2015 г. на КЗД (Решението на КЗД) в частта, в която е установено, че с действията/бездействията си И.С в качеството си на директор на 6 ОУ не е осъществила „пряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане" спрямо Р. К. и А.К, отхвърлена е жалбата на А.К и Р. К. срещу Решението на КЗД в частта му, с която е установено, че с действията/бездействията си К.С в качеството си на учител в 6 ОУ и И.А в качеството си на училищен психолог в 6 ОУ не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр., на основата на признак „увреждане" спрямо Р. К. и А.К, отменено е Решението на КЗД в частта, с която са оставени без уважение жалбите на А.К и Р. К. относно заявените оплаквания за осъществен тормоз и преследване (от И.С, К.С и И.А), върната е преписката на КЗД за произнасяне по отношение на така заявените оплаквания.
А.К, Р. К., К.С и И.А не са обжалвали съдебното решение, а И.С го е обжалвала само частично. И.С не е обжалвала съдебното решение в частта, с която се отменя Решението на КЗД като е посочила, че оспорва само произнасянето на съда при условията на чл. 173, ал. 1 от АПК относно установяването на пряка дискриминация и връщането за ново произнасяне в частта по заявените оплаквания за осъществен тормоз и преследване. Независимо от изричното формулиране на обжалваните части от съдебното решение следва да се приеме, че предмет на касационен контрол е и съдебното решение в частите, с които се отменя Решението на КЗД спрямо И.С доколкото произнасянето на АССГ за установяване осъществяването на „пряка дискриминация" от нея представлява „решаване на въпроса по същество“ вместо отменения административен акт, а връщането за ново произнасяне е възможно само след отмяна на административния акт. В този смисъл от наведените твърдения в касационната жалба се определя и предмета на обжалване, в което не е възможно да не бъдат включени и диспозитивите за отмяна на Решението на КЗД спрямо И.С.
При липса на подадени касационни жалби трябва да се приеме, че решението на АССГ е влязло в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата на А.К и Р. К. против Решението на КЗД, с което се установява, че не е осъществена пряка дискриминация от К.С и И.А, както и в частта, с която преписката е върната за ново произнасяне на КЗД по оплаквания на А.К и Р. К. за осъществен тормоз и преследване от К.С и И.А, независимо, че тези две части от съдебния акт са взаимно изключващи се. При прието за установено с влязло в сила съдебно решение, че с действията/бездействията си К.С в качеството си на учител в 6 ОУ и И.А в качеството си на училищен психолог в 6 ОУ не са осъществили пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане" спрямо Р. К. и А.К се изключва и хипотетичната възможност за установяване осъществяването на тормоз или преследване от същите лица спрямо същите лица по същия защитим признак, поради което е напълно необяснимо връщането на преписката за ново произнасяне на КЗД по този въпрос.
Този неправилен подход към разглеждане на спора е в резултат на допуснатите нарушения в административната фаза на производството, които не са констатирани от АССГ.
КЗД се е произнесяла по жалбата на Р. К. (преписка№ 87/2015 г.), към която с Разпореждане № 1080/18. 11. 2015 г. е присъединена за общо разглеждане и жалбата А.К от 03. 11. 2015 г. (преписка № 451/2015). Тази жалба не е включена в доклада-заключение на докладчика по преписка А.М (л-182-192), изготвено преди първото заседание на КЗД, насрочено само по жалбата на Р. К., на което е установено, че тази жалба е нередовна като подписана от невладеещо български език лице. На следващото заседание на КЗД (след отстраняване на констатирания недостатък на жалбата на Р. К.) е започнало разглеждане и на двете жалби като адв.. Х като представител на И.С е поискала и получила възможност да си направи копие, а и да бъде уточнена жалбата. Уточнението е извършено от докладчика по преписката (член на КЗД, въз основа и на чийто указания въобще е подадена) и е потвърдено от А.К, според което бащата като свързано лице с дете с увреждания също е бил подложен на неравно третиране. Тази жалба не е коментирана отделно и в допълнението към доклада-заключение (л. 333-336) и на практика не е възможно да се приеме, че е изготвен доклад по две редовни жалби. В случая в жалбата на А.К не са изложени никакви различни фактически обстоятелства от тези в първоначалната жалба на Р. К. и е напълно неясно в какво се изразяват твърденията му за неговото собствено неравно третиране. Защитата от дискриминация включва и забрана за неравно третиране на лица, които поради това, че са свързани с лица, носители на защитим признак, са подложени на неравно третиране, но за да получат лична защита дискриминационните прояви следва да са лично спрямо тях (Решение по дело С-303/06, S. Coleman, ECLI:EU:C:2008:415). Като се е произнесла по същество с решение по неясната и неуточнена жалба на А.К общо с жалбата на Р. К. без да извърши разграничение между двамата жалбоподатели КЗД е допуснала процесуално нарушение. Това нарушение в случая е особено съществено доколкото само във втората жалба са включени понятията тормоз и преследване и то без да са свързани с конкретни прояви.
Първоинстанционният съд е бил длъжен при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК да констатира тези процесуални нарушения (липсата на доклад по редовни жалби, неяснота на наведените във втората жалба обстоятелства, невръчване на препис от нея на всички други участници в производството) и само на това основание да отмени Решението на КЗД, а не да се произнася по същество на спора при неизяснена фактическа обстановка и нарушени права на защита. Допълнително следва да бъде посочено, че раздробяването на спора по отделни пунктове (пряка дискриминация, тормоз и преследване) само поради използването в жалбите на отделните термини без да е ясно обособеното им свързване с отделни ситуации също е допринесло до постановяване на съдебен акт в противоречие със закона. АССГ е приел за установено, че И.С в качеството си на директор на 6 ОУ е осъществила „пряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак „увреждане" спрямо Р. К. и А.К като не му е създала подходяща подкрепяща среда за обучение за периода 15. 09. 2014 г. - 08. 12. 2014 г., което при буквалното тълкуване на използваните изрази навежда до извод, че въобще не е разграничено положението на бащата от това на детето. АССГ е приел за установено, че „училището е узнало, че Р. има здравословен проблем“, но от съдебното решение не става ясно кога и по какъв начин И.С е узнала това. Съдът е приел за установено, че Р. К. страда от [диагноза], неуточнено (МКБ F [номер]), [диагноза] (МКБ F [номер]), но без да бъде конкретизирано тази диагноза дали е била известна на касационната жалбаподателка в периода 15. 09. 2014 г. - 08. 12. 2014 г. Този факт не е установяван и от КЗД поради възприетия общ и неконкретен подход към разглеждане на жалбите.
Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, но като не е констатирал допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила в административното производство и неизясняването на фактическата обстановка от Комисията е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК подлежи на отмяна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, но по изложените съображения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, подлежи на отмяна, а вместо него следва да бъде постановено друго. Решението на КЗД като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и неизяснена фактическа обстановка подлежи на отмяна, а делото трябва да бъде върнато като преписка на Комисията за ново произнасяне в какъвто смисъл е съдържанието и на част от диспозитивите на обжалваното съдебно решение, постановени по съвсем различни мотиви, но като краен резултат не следва да бъдат повтаряни. Изложените съображения в настоящото съдебно решение за отмяна на Решението на КЗД следва да бъдат съобразявани като насоки по тълкуване на закона, за да бъдат дадени указания за уточняване на жалбите и да бъдат събрани доказателства за всички относими факти, подлежащи на установяване от КЗД при новото разглеждане на спора.
Страните по делото претендират разноски, но с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани в полза на нито една от страните по делото.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2414/10. 04. 2017 г., постановено по адм. д. № 1278/2017 г. на Административен съд София – град в частта, с която е прието за установено, че И.С в качеството си на директор на 6 ОУ е осъществила „пряка дискриминация" по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) на основата на признак „увреждане" спрямо Р. К. и А.К като не му е създала подходяща подкрепяща среда за обучение за периода 15. 09. 2014 г. - 08. 12. 2014 г. и е върната преписката на Комисията за защита от дискриминация за произнасяне по оплакванията на Р. К. и А.К за осъществен тормоз и преследване.
ВРЪЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в настоящото решение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2414/10. 04. 2017 г., постановено по адм. д. № 1278/2017 г. на Административен съд София – град в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.