Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” гр. С., чрез процесуален представител юрк.. З, против решение № 2457 от 12. 04. 2018 г. по адм. дело № 9247/2016г. по описа на Административен съд София – град. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да се приеме за неправилно, като постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се отмени същото и делото да се реши по същество. В жалбата са развити подробни съображения за така заявените пороци, които представляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – „Ематия“ ЕООД, гр. С., в съдебно заседание чрез чрез процесуален представител адв.. П изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна, поради което моли обжалваното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение №2457 от 12. 04. 2018 г. по адм. дело № 9247/2016г., Административен съд София – град е отменил уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” (АЕП) от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 01-2600/536/03. 08. 2016г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” (УП), изпратил е административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” за ново произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение и с трети диспозитив е осъдил Държавен фонд “Земеделие”, гр. С., да заплати на жалбоподателя „Ематия“ ЕООД, гр. С., разноски по воденото съдебно производство в размер на 650 лева.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, е приел, че от съдържанието на административния акт не ставало ясно по кое точно заявление е постановен той. Посочено е, че се издава по заявление с УИН 2214061353360 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013г. В представената преписка обаче се съдържали три заявления с този УИН, както следва:
1/ На 23. 04. 2013г. е депозирано Заявление за регистрация 2013г / л. 59/ по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Плащания за природни ограничения на земеделските стопани в райони, различни от планинските райони (НР2) и мярка 214 „Агроекологични плащания" (АЕП). Към заявлението е приложена таблица на използваните парцели през 2013г, декларация за запознаване с определенията за нередност. В Приложението за кандидатстване по мярка 214 „АЕП“ 2013г. /л. 64/ е отметнато „ново заявление“, „заявление за подпомагане“ и „заявление за плащане“. С депозирани заявления на 10. 05. 2013 г. /л. 69/, 14. 05. 2013 г. /л. 73/, 18. 05. 2013 г. /л. 105 гръб/, 20. 05. 2013 г. /л. 110/ и на 22. 05. 13г. /л. 114/, ведно с Приложения за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания” 2013, е направена редакция на парцелите, видно от направените отбелязвания.
2/ На 14. 05. 13г е депозирано Заявление за подпомагане 2013г. /л. 127 гръб/, като в Приложението за кандидатстване по мярка 214 „АЕП“ 2013г/л. 132 гръб/ е отметнато „заявление за подпомагане“ и „заявление за плащане“. При подаване на заявлението за подпомагане от 14. 05. 2013г. е извършена автоматична проверка на въведените данни, представени са резултати от извършена проверка на заявлението, подписани от кандидата.
3/ На 22. 05. 2013 г. е депозирано общо заявление за подпомагане 2013 форма за ЕТ/Юридически лица /л. 82 гръб/, като в Приложението за кандидатстване по мярка 214 „АЕП“ 2013г/л. 87 гръб/ е отметнато „заявление за подпомагане“ и „заявление за плащане“. Приложена е и таблица на използваните площи /л. 84 гръб/ с описание от земеделския стопанин на ползваните през 2013г парцели и посочване на номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, където се намира. При подаване на заявлението за подпомагане е извършена автоматична проверка на въведените данни, представени са резултати от извършена проверка на заявлението, подписани от кандидата/л. 94/.
Видно още от възражението на дружеството от 18. 02. 14г. /след получаване на писмото от 22. 01. 14г. за начало на адм. производство по прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент/ твърди, че е поело нов 5 годишен ангажимент през 2013г. /при поет вече такъв през 2012г./. И в жалбата до съда, и в писмените бележки по същество, дружеството отново сочи, че е поело нов ангажимент от 2013г., като са заявени повече площи в сравнение с поетия ангажимент от 2012г. От описаното, според съда, става ясно, че дружеството е депозирало множество заявления през 2013 г., като на горепосочените три от тях изрично е отметнало, че са както „заявления за подпомагане“, така и „заявления за плащане“. На заявлението от 23. 04. 13г. е отметнато и „ново заявление“. Съгласно чл. 7 от Наредба № 11 от 6. 04. 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено „Заявление за подпомагане", което през първата година е и „Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават само „Заявление за плащане“. Нито едно от посочените три заявления от 2013г. не е отметнато само като „заявление за плащане“, за да бъде отнесено към поетия 5-годишен ангажимент през 2012 г. И трите заявления са с отметка едновременно „Заявление за подпомагане" и „Заявление за плащане", като на първото от тях изрично е отметнато и „ново заявление“. Съдът е извел извод, че като не става ясно по кое точно заявление се е произнесъл органа с обжалваното уведомително писмо, при наличие на множество такива, и то представляващи „заявление за подпомагане“, т. е. за поемане на нов 5 годишен ангажимент от 2013 г., поради увеличение на площите /както многократно писмено твърди и самия жалбоподател/, ответникът се е произнесъл в нарушение на формата - липсва посочване на иницииращото производството заявление и диспозитивът е непълен и неясен/не е посочено изрично кой ангажимент се прекратява/. Съдът е приел още, че органът се е произнесъл и при съществено нарушение на административно-производствените правила и не бил установил, че е сезиран с ново заявление за поемане на нов 5-годишен ангажимент от 2013 г. поради увеличение на площите. Органът е процедирал като при наличие само на едно заявление от 2013 г. и то „заявление за плащане“ за 2013 г. по поетия през 2012 г. 5-годишен ангажимент.
Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но се явява неправилно поради противоречие с материалноправни разпоредби, поради които е достигнат неправилен краен правен извод.
П. Аивен съд София - град е обжалвано уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” (АЕП) от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 01-2600/536/03. 08. 16г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”.
С това писмо адресатът „Ематия“ ЕООД гр. С., се уведомява, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от него през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в мярката е 86. 70 %, видно от Приложение № 1, поради което се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичния му ангажимент по направление “Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност”.
Уведомителното писмо, което безспорно засяга правата и интересите на земеделския стопанин, е издадено на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 6. 04. 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013, във връзка с член 10, параграф 4, във връзка чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и в съответствие с т. 5 “Отказване на финансова помощ и/или прекратяване на агроекологичен ангажимент” от Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., изготвена на основание чл. 16 от Наредба № 11/6. 04. 2009 година.
Видно от акта за прекратяване, одобрената площ от първата година е била 131. 47 ха, а площта от пресичане (това е площта, която съвпада с първоначално одобрените парцели по мярка 214) за втората година или 2013 г. е била 113. 99 ха. или в процентно отношение е отразено припокриване в размер на 86, 70%.
Безспорно е, че приложима за случая е Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година в действащата към този момент редакция. Относим за кампания 2013 е и Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 година.
Не се спори по делото, че първата година на поетия петгодишен ангажимент от страна на земеделския стопанин „Ематия“ ЕООД, гр. С. е 2012 година. Тогава са определени референтните парцели. Не се спори също, че кандидата е подал едно заявление за регистрация на 23. 04. 2013 г. Със заявления от 10. 05. 2013г., 14. 05. 2013 г., 18. 05. 2013 г., 20. 05. 2013 г. под същия УИН 214061353360 кандидатът е подал заявления за редакция на парцелите на заявлението си. Видно от самите заявления, под наименованието „Заявление за регистрация 2013“, на първа страница, на всяко от тях той е отбелязал, че извършва единствено „редакция на парцелите“. Правото на всеки кандидат да извършва редакция по подаденото от него заявление е регламентирано в чл. 11 на Наредба № 5 от 27. 02. 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно чл. 11, ал. 1, в срок до 31 май кандидатите за подпомагане могат да правят промени в получилите УИН заявления и в приложените документи, включително да добавят допълнителни схеми и мерки, както и земеделски парцели и/или животни по заявените схеми и/или мерки. Съгласно чл. 11, ал. 4, промените по ал. 1 и 2 се правят чрез представяне на попълнен и подписан от кандидата и подпечатан за кандидат юридическо лице формуляр на заявление за промяна.
На следващо място, изискването по относимата Наредба № 11 от 6 април 2009 г. е земеделският стопанин да извършва агроекологични дейности върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в продължение на пет последователни години от първата година на поемане на агроекологичното задължение, както и че одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления, каквото е процесното по чл. 2, ал. 1, т. 2, буква „а” - „възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност”, може да бъде намалена през текущата година с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление – в случая “ възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” следва да се припокрива географски с площта, за която е поет този агроекологичен ангажимент. Това е нормативно императивно изискване на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 г., за което земеделският стопанин „Ематия“ ЕООД е запознат и декларирал изрично при подаване на заявлението си.
Основателен е доводът на касатора, че административния акт е издаден при изяснена фактическа обстановка и дружеството „Ематия“ ЕООД няма как да е поело ново агроекологично задължение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11. Това с оглед горепосочената, приложима редакция на чл. 24 от Наредбата, би могло да стане при условията на ал. 6 на разпоредбата, според която при увеличаване на размера на одобрената площ над размера по ал. 1, подпомаганите лица поемат ново агроекологично задължение за петгодишен период за всички одобрени със заявлението за подпомагане площи. Нормата не установява конкретен размер на увеличението, но тълкуването й, включително с оглед систематичното й място в текста, налага извода, че за приложението й е необходимо да е налице пълно припокриване на вече одобрените за подпомагане площи, към които да е заявено съответно увеличение. В случая такова припокриване несъмнено не е налице, а оттам и не са осъществени всички предпоставки за прилагането на чл. 24, ал. 6 от Наредбата, при условията на която да възникне ново агроекологично задължение.
Неправилен е изводът на съда, че липсва посочване на иницииращото производство и не било ясно кой ангажимент се прекратява.
Видно от оспорения административен акт е, че изрично е посочен УИН 2214061353360 на заявлението на кандидата за кампания 2013 г., във връзка с проверка на площите по което, фондът е инициирал прекратяването на единствения агроекологичен ангажимент. Доколкото поетият ангажимент е прекратен във връзка със заявление с УИН 2214061353360 за кампания 2013 г., то агроекологичния ангажимент е недопустимо да бъде подновен, като към него бъдат добавени и новите парцели по мярка 214, които са заявени със същото заявление с УИН 2214061353360 за кампания 2013 г. Според разпоредбата на чл. 45, пар. 1 от Регламент № 1974/2006 г., когато един кандидат увеличи площта на стопанството през периода, за който се изпълнява вече ангажимента /в случая е налице такъв от кампания 2012 г./, поет като условие за предоставянето на помощта, ангажиментът може да бъде разширен, за да обхване и допълнителните площи за останалата част от периода на времетраенето му съгласно параграф 2, или първоначалният ангажимент може да бъде заменен с нов, съгласно параграф 3 т. е. новия ангажимент, посочено в параграф 1, трябва да обхване цялата заявена площ при условия, които са най-малкото еднакво строги като тези за първоначалния ангажимент. Чрез издаването на оспореното уведомително писмо фондът се е произнесъл по цялото заявление на кандидата за 2013 г., в частта относима към мярка 214 „Агроекологични плащания“ т. е. и по отношение на поетият ангажимент и по отношение на новозаявените за първи път площи през 2013 г. Доказателство в тази насока е и Приложение 1, неразделна част от уведомителното писмо, в което са посочени в три колони всички „Референтни /одобрени/ парцели/“ през 2012 г., колона две „Заявени парцели в текуща кампания“ - всички заявени парцели, включително и новите такива и колона три „Площ от пресичане/географско пресичане между одобрени площи и тези, заявени през текущата кампания/“.
В конкретния случай е безспорно изяснена фактическата обстановка и е установено от извършените административни проверки, потвърдено и от вещото лице Коен, че това изискване не е спазено, защото географското припокриване на площите референтни (одобрени) през 2012 година и заявени през 2013 година е 86. 70 %. Изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. е императивно - одобрената площ може да бъде намалена с не повече от 10 %, тоест намаляването на площта на заявените през 2012 година одобрени, наричани референтни парцели, за кампания 2013 година трябва да е не повече от 10 %, което изискване очевидно не е спазено.
При тези обективни данни е била налице хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/6. 04. 2009 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент поради неспазване на изискванията на чл. 24, ал. 2.
Като е достигнал до противоположния правен извод, Административен съд София - град е постановил решение, което се явява неправилно и ще трябва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК делото да се реши по същество, като се отхвърли подадената от „Ематия“ ЕООД жалба.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2457 от 12. 04. 2018 г. по адм. дело № 9247/2016г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕМАТИЯ“ ЕООД, гр. С. чрез управителя Г.Г, против Уведомително писмо изх.№ 01-2600/536/03. 08. 2016г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.