Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.А, с адрес в [населено място], срещу решение №3822/06. 06. 2018 г. по адм. дело №3962/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й против писмо изх. № РД - 44 - 32/27. 03. 2018 г. на директора на Националния исторически музей (НИМ). Касаторката поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител и в съдебно заседание лично, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, отмяна на писмото на НИМ и задължаването му да предостави съгласно ЗДОИ исканите документи без ограничение в пълен обем, както и присъждане на всичики направени разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - директорът на НИМ, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне в сила на решението, присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на претендирания от касаторката адвокатски хонорар.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е прил за установено, че с оспореното писмо на директора на НИМ на Ангелова е предоставена поисканата от нея обществена информация в пълен обем - а именно 2 броя оценителни протокола от 1978 г., като преписи от същите Ангелова е получила със заличени лични данни, представляващи имената на членовете на комисията. Съдът е изложил доводи за неоснователност на оплакването за неправилно заличаване на имената членовете на комисията, тъй като съгласно чл. 2 ЗДОИ този закон не се прилага за достъп до лични данни, като се е позовал и на законовата дефиниция на лични данни в пар. 1, т. 2 ЗДОИ.

Решението е правилно. Безспорно имената на физическите лица представляват лични данни, както по симисъла на цитираната разпоредба, така и по смисъла на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ). Законосъобразен е доводът на АС, че личните данни са изключени от приложението на ЗДОИ с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗДОИ. Същите не представляват обществена информация, тъй като не дават възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължения субект по ЗДОИ - директорът на НИМ. Обстоятелството, че с изрична законова разпоредба е изключено приложението на ЗЗЛД при обработването на лични данни за целите на Националния архивен фонд сочи само, че при архивиране на документите не следва да се заличават имената на физическите лица. Доколкото обаче процесната информация е искана и получена по реда на ЗДОИ, за нея приложимата разпоредба е тази на чл. 2, ал. 5 ЗДОИ и при предоставянето на информация по този ред не са приложими правилата за архивиране на информацията. Процесната информация не е търсена и не е давана по специалния ред на ЗНАФ (ЗАКОН ЗА Н. А. Ф) (ЗНАФ), поради което правилата на ЗНАФ за достъп до архивни документи са неприложими към настоящия казус.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на касаторката. На НИМ следва да бъдат присъдени направените разноски в касационното производство в размер на 720 лева заплатено адвокатско възнгарждение, платими от касаторката.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3822/06. 06. 2018 г. по адм. дело №3962/2018 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА С.А, с адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати 720 (седемстотин и двадесет лева) разноски по делото на Националния исторически музей.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.