Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Г. П-М“ АД гр. С., представлявано от изпълнителния директор Георгиев, приподписана от юрск. Михайлов, срещу решение №436/30. 11. 2018г., постановено по адм. дело № 509/2018 г. по описа на Административен съд Враца, само в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация, издаден от орган по приходите при О. К.

Касаторът навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт и в останалата му част, по отношение на установен данък върху недвижими имоти за 2016г. и 2017г., ведно с лихви, като незаконосъобразен.

Ответникът – директор на дирекция "Местни данъци и такси" при О. К, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за недопустимост на касационната жалба и алтернативно - за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

По делото няма спор за факти. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. От приетите доказателства е видно, че касаторът е собственик на недвижим имот – земя и сграда съобразено подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с ДНИ от 22. 11. 2011г. /л. 27/. В декларацията и акта за собственост са включени сгради с производствено предназначение, подлежаща на облагане с ДНИ по смисъла на чл. 10, ал. 1 /ред. в сила от 01. 01. 2014г./ ЗМДТ вр. с чл. 8, ал. 1 ЗУТ. От събраните доказателства се установява, че сградите не са налични в имота към 25. 09. 2018г. като дата на извършената проверка по удостоверение на директора...