Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ц. Б. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 2661 от 15. 11. 2018 на Софийски апелативен съд по гр. д. №331/2018 г., в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 7075 от 21. 10. 2017 г. по гр. д. № 5773/2017 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗК „Л. И“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432 ал. 1 от КЗ за разликата между 10 000 лева и 40 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 08. 07. 2016 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на размера на обезщетението.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок.

Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищеца и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил “ Т. К“ с рег. № 8535 НМ, чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищеца са причинени следните травматични увреждания: открито счупване на лявото колянно капаче, разкъсно-контузни рани на дясното коляно и на двете ходила, охлузване на дясната подбедреница, Бил е приет по спешност УМБАЛСМ“Пирогов“, където му е проведено болнично лечение за период от четири дни, а след това амбулаторно - за 3-4 месеца. Била е направена и хирургична обработка на раните на коленете и ходилата, извадени са чужди тела от тях, извършен е щателен дебридман и е поставен отложен шев на същите, поставена е мазова превръзка и гипсова шина на левия долен крайник. Пострадалият е търпял интензивни болки 7-8 дни след произшествието и 10-12 дни след свалянето на гипса и започване на раздвижването. През останалия възстановителен период от 3-4 месеца същите са били с по-малък интензитет. Според данните на вещото лице ищецът може да е изпитвал болки още две години след произшествието при влажно време и претоварване на крайника. Според съда от изложеното не се доказват изключителни затруднения и търпени неудобства от пострадалия, поради което и обезщетение в размер на 10 000 лева е достатъчно за обезщетяване на реално претърпените болки и страдания.

С изложеното и искът е счетен за неоснователен над размера от 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора въпрос, този за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди.Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС - ППВС 4/68.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС.

С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация.

Касаторът е освободен от внасяне държава такса, съгласно чл. 83 ал. 1, т. 4 ГПК.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2661 от 15. 11. 2018 на Софийски апелативен съд по гр. д. №331/2018 г. в обжалваната част.

Делото да се докладва на председателя на Второ т. о. на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.