Производството е по чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Ц. Б. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 2661 от 15.11. 2018 на Софийски апелативен съд по гр. д. №331/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 7075 от 21.10.2017 г. по гр. д. № 5773/2017 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗК „Л. И“ АД-С., за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432 ал. 1 от КЗ за разликата между 10 000 лева и 40 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 08.07.2016 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на размера на обезщетението.

Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор в законовия срок. В открито с. з. поддържа чрез своя представител становище за неоснователност на КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното:

Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното и противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищеца и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил “ Т. К“ с рег. № 8535 НМ, чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищеца са причинени следните травматични увреждания: открито счупване на лявото колянно капаче, разкъсно-контузни рани на дясното коляно и на двете ходила, охлузване на дясната подбедреница, Бил е приет по спешност УМБАЛСМ“Пирогов“, където му е проведено болнично лечение за период от четири дни, а след това амбулаторно - за 3-4 месеца. Била е направена и хирургична обработка на раните на коленете и ходилата, извадени са чужди тела от тях, извършен е щателен дебридман и е поставен отложен шев на същите, поставена е мазова превръзка и гипсова шина на левия долен крайник. Пострадалият е търпял интензивни болки 7-8 дни след произшествието и 10-12 дни след свалянето на гипса и започване на раздвижването. През останалия възстановителен период от 3-4 месеца същите са били с по-малък интензитет. Според данните на вещото лице ищецът може да е изпитвал болки още две години след произшествието при влажно време и претоварване на крайника. Според съда от изложеното не се доказват изключителни затруднения и търпени неудобства от пострадалия, поради което и обезщетение в размер на 10 000 лева е достатъчно за обезщетяване на реално претърпените болки и страдания.

С определение №673 от 26.11.2019 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1, т. 1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, с оглед противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС 4/68.

По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба:

Касационната жалба е частично основателна.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалия, вследствие на виновно причиненото ПТП, продължителността на срока на пълно възстановяване 3-4 месеца, както и вторично изпитваните болки след сваляне на гипса и по време на раздвижването и още две години след това при влажно време.

При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 20 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно до този размер и съответно искът да се уважи като се присъдят още 10 000 лева.

Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, но доколкото съдът не е бил надлежно сезиран с такава претенция в ИМ и до приключване на устните състезания в първата инстанция, то в тази част КЖ е неоснователна.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал. 2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора.

По отношение на разноските:

Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 200 лева, както 605 лева - възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗАдв и НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията.

Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ № 2661 от 15.11. 2018 на Софийски апелативен съд по гр. д. №331/2018 г., в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 7075 от 21.10.2017 г. по гр. д. № 5773/2017 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същия срещу ЗК „Л. И“ АД-С., за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432 ал. 1 от КЗ за разликата между 10 000 лева и 20 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 08.07.2016 г. пътно-транспортно произшествие и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Л. И“ АД-С. ЕИК:[ЕИК] да заплати на Ц. Б. Т. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 10 000-десет хиляди лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС”АД-С. да заплати на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 605 лева - възнаграждение за процесуално представителство на адвокат Й. А. В. от САК.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС”АД-С. да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 200 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.