Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на З.И от [населено място] против решение № 819/9. 05. 2017 година, постановено по адм. дело №472/2017 г. на Административен съд - Бургас/АСБ/.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, не е везла становище по касационната жалба.

Ответницата - Р.Х от [населено място], чрез пълномощника си адв.. Ж оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение АС Бургас е отменил решение №41/13. 01. 2017 година на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че Р.Х, в качеството й на секретар на СИК №181, [населено място] в местни избори 2015 година, е осъществила нежелано и неблагоприятно поведение спрямо З.И по признак "народност", попадащо в хипотезата на чл. 5 във вр. с §5, т.1ДР на ЗЗдискр. и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр., за извършване на установено нарушение по ЗЗдискр., на Христова е наложена глоба в размер на 250 лева. По делото са установени следните факти:

На 11. 11. 2015 г. З.И е подала жалба до КЗД, в която е посочила че на 25. 10. 2015 г. Р.Х, в качеството на член на секционна избирателна комисия в [населено място] я обидила и негативно обозначила като представител на друга народност, етническа принадлежност и произход. Това разстроило и затруднило упражняването на право на избирателен вот на жалбоподателката, като български гражданин и данъкоплатец, тъй като според нея Христова я третирала пред останалите граждани, дошли да гласуват по различен, по - неблагоприятен начин. С. И, това било сторено с прочитане от страна на Христова на името й с висок тон и изразяване на всеослушание мнение, че името е арменско и словесно, и с жестове било изразено негативно настроение спрямо арменците. На пояснението на Инджова, че името й е по - скоро гръцко, отколкото арменско, Христова възкликнала, че е гъркиня и затова така неодобрително, според нея, се е държала.

След като е събрала писмени доказателства и провела заседания, КЗД е приела за установено, че 25. 10. 2015 г. на проведените местни избори за определяне на кметове и съветници в общините в България, жалбоподателката З.И е упражнила правото си на глас в Секционна избирателна комисия (СИК) №181, [населено място]. Видно от приложения по преписката протокол за установяване на резултатите от гласуването в избирателната секция, ответната страна Р.Х е била секретар на избирателната комисия. В изпълнение на изискванията на чл. 263, ал. 1 от Изборния кодекс, във вр. с чл. 424 от същия, жалбоподателката е удостоверила самоличността си, като е представила на секретаря на СИК.Р.Х е взела личната карта и прочела името на Инджова на висок глас, и го определила като арменско, и с жестове изразила негативното си отношение към арменците. Това унизило и обидило Инджова пред другите членове на Комисията в избирателната секция, пред семейството й и пред присъстващите в секцията граждани. КЗД е приела, че посочените факти се потвърждават от становището на С.П - председател на СИК №181. С. К направеното признание дава основание на състава да приеме, че твърденията на жалбоподателката са верни в цялост, в т. ч. и твърдението й относно изразеното на висок глас мнение на ответницата за произхода на името й. Въпреки, че не са установени конкретни думи на Христова към жалбоподателката З.И, КЗД счита, че е безспорен факта, за съществували пререкания между двете.

КЗД е изложила мотиви в насока, че е доказана хипотезата на „тормоз“, която представлява всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗдискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. По смисъла на чл. 5 от същия закон тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 се смята за дискриминация. Поведението на Р.Х е било по повод фамилното име на жалбоподателката Инджова, което е счела за не българско и съответно З. М. за не български гражданин и поради това КЗД е приела наличие на дискриминация по признак „народност“.

С оспореното решение АСБ е приел, че решение № 41/13. 01. 2017 г. на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. Оспореният акт е изготвен в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани с нормите на глава четвърта, раздел първи от ЗЗДискр. Не е допуснато и нарушение на процесуалните норми, регламентиращи провеждане на производството.

Според съда обаче решението на Комисията е постановено в нарушение материалния закон, поради липсата на категорични доказателства за извършен дискриминационен акт. Единственият обективен факт, който според жалбоподателката е бил осъществен от Христова е констатацията, че името е арменско. Това обаче по никакъв начин не може да обоснове предположение за извършена дискриминация по признак „народност“. Липсва каквато и да е било конкретика относно, изразеното „словестно и с жестове негативно настроение спрямо арменците“, така че да е възможно да се прецени, че констатацията направена от Христова по отношение произхода на името на Инджова, е целяла да накърни достойнството й и да създаде враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Според съда твърдения за факти липсват, са изложени само оценъчни съждения. Поради това е недопустимо да се изисква от ответника да оборва с доказателства личната преценка на „пострадалата“, а не фактите. Още повече, че такива не сочи и единственият, установен очевидец на случилото се.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.

Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Съдът намира, че по делото не са представени доказателства, обосноваващи заключението на Комисията за защита от дискриминация за извършено по-неблагоприятното третиране на основата на признака "народност" спрямо З.И.

При анализа на вече събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение освен недоказани, са и незаконосъобразни, предвид действащата материалноправната уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона.

Изложеното налага извода, че конкретните действия, разследвани от Комисията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да се основават само на признака "народност" на засегнатите лица.

Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че поведението на Р.Х не осъществява състава на дискриминация под формата на тормоз съгласно чл. 5 от ЗЗДискр, по признака "народност". Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр "тормоз" е всяко нежелано поведение на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

С оглед представените по делото доказателствата, съдът е направил извод, че между Инджова и Христова при проверката на самоличността на последната при упражняване правото й на вот но не са установени словесни или физически действия, насочени към накърняване на достойнството и създаване на враждебна среда.

Единствените преки възприятияза случая са на С.П - председател на СИК №181, който в становището си до КЗД е заявил, че твърденията на жалбоподателката са верни в цялост, в т. ч. и твърдението й относно изразеното на висок глас мнение на ответницата за произхода на името й. Той обаче не е посочил конкретни думи от страна на Христова, изразяващи негативно и обидно отношение спрямо арменците, в частност към жалбоподателката.

При така установената фактическа обстановка, правилно е заключението на административния съд за незаконосъобразност на решението на КЗД.

За да е налице пряка дискриминация, съответно тормоз, е необходимо да е установено по безспорен начин, че първо е налице неравно третиране, второ, че то е обусловено от защитен признак и трето, досежно тормоза, е необходимо неприемливото поведение да е целяло или довело до накърняване на достойнството и създаването на враждебна или обидна среда. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които да се направи извод, че е налице дискриминация. И едва след като бъде доказана извършената дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая по делото не е доказано неравното третиране, съответно, неприемливото поведение от страна на Христова. Предвид събраните по делото доказателства, твърденията на жалбоподателката за дискриминационно поведение от страна на Христова не са доказани.

За наличието на съставомерно поведение не е достатъчно по-неблагоприятно третиране, а извършването му съзнателно по някой от признаците на по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, като следва да е налице причинно-следствена връзка между отношението и причината за него. Съдът е направил правилния извод, че действията на Р.Х не са дискриминационни. Те не са целели, нито са постигнали формирането на враждебна, срамна, унизителна или обиждаща за Инджова среда. Подчертаването на националността на жалбоподателката, в случая не се свързва с поставянето на Инджова в по-неблагоприятно и неравностойно положение, поради което решаващият съд правилно е приел, че не е осъществен фактическия състав на обективната и субективната страна на чл. 5, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски от касационните ответници не са претендирани, поради което такива не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 819/9. 05. 2017 година, постановено по адм. дело №472/2017 г. на Административен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.