Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ), вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на АПК.
Образувано е по жалба на А.Ц, от [населено място], [адрес], срещу решение № 171 от 29. 01. 2018 г., поставено по адм. дело № 3312/2017 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу отказ рег. № УРИ 338900-8559/12. 10. 2017 г. на началника на Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив, да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, с цел самоотбрана.
Касационният жалбоподател оспорва решението, релевирайки доводи за допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за издаване на претендирания разрешителен акт. Излага доводи, че е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, като се позовава на липса на данни по преписката административният орган да е спазил задължението си да осигури възможност на заявителя да прегледа документите и изрази становище по събраните доказателства. Иска решението да бъде отменено и спорът се реши по същество с отмяна на обжалвания отказ.
Ответникът - началникът на Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив не ангажира становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посочените по-горе касационни основания констатира, че решението е недопустимо.
С обжалвания съдебен акт АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на А.Ц против отказ рег. № УРИ 338900-8559/12. 10. 2017 г. на началника на Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив, постановен на основание чл. 83, ал. 5, вр. с чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ.
За да постанови този резултат съдът е приел, че административното производство е започнало по заявление с вх. № УРИ338900-8559 от 12. 10. 2017 г. на А.Ц до Началника на Шесто РУ - ОДМВР – Пловдив за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, което ще се използва за граждански цели с цел самоотбрана. Иска се и издаване на разрешение за дългоцевно оръжие. В заявлението е посочено Разрешение № РВ0328949, валидно до 01. 11. 2017 г. Върху заявлението има резолюция, че се разрешава само ловното оръжие. На 28. 11. 2017 г. са представени допълнителни мотиви от Цветков, с които се обосновава искане на разрешение за ползване на късоцевно оръжие - пистолет "Макаров" № АД 22958 за самоотбрана.
Към административната преписка са приложени следните документи: декларация от Цветков, с която същият декларира, че е запознат с изискванията на чл. 98 ЗОБВВПИ; свидетелство за съдимост от ПРС с рег. № 33382 от 04. 10. 2017 г.; удостоверение от Окръжна прокуратура - Пловдив с изх. № 12921/04. 10. 2017 г., в което е посочено, че срещу Цветков няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер; медицинско свидетелство с дата 03. 20. 2017 г. от "Център за психично здраве Пловдив" ЕООД, в което е посочено, че лицето не страда от психични разстройства; удостоверения за годност на огнестрелно оръжие с № 0000680 от 03. 10. 17 г. и № 0000681 от 03. 10. 17 г.; Удостоверение от 05. 10. 2017 г. от началника на Военно окръжие - Пловдив, в което е посочено, че Цветков е бил на военна служба в МО 27 години и 3 дни.
В хода на административното производство е извършена проверка на адреса, на който живее Цветков, обективирана в Констативен протокол с дата 01. 11. 2017 г. Изготвена е докладна записка от инспектор при Шесто РУ-ОДМВР – Пловдив. Отразено е, че при посещение на адреса, на който живее заявителят е установено наличието на каса, неподвижно закрепена с анкерни болтове и секретно заключване. Лицето притежава разрешителни с № РВ0328949 и № РВ331190, като оръжията, боеприпасите, разрешителните и др. документи се намират в служба "КОС" при Шесто РУ - ОДМВР – Пловдив, предадени с протокол от 30. 10. 2017 г. Изготвена е Докладна записка от която се установява, че Цветков към момента на проверката, няма криминални и съдебни регистрации и не е установен като извършител на престъпления от общ характер.
При така установената фактическа обстановка АС - Пловдив е счел, че от твърденията на жалбоподателя и приложения по делото доказателствен материал, не може да бъде обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, а съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Към касационната жалба е приложено и прието като ново писмено доказателство копие от решение № 317000-12758/24. 11. 2018 г. на директора на ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл. 97, ал. 1 АПК, въз основа на подадена по реда на чл. 81 АПК жалба на Цветков от 20. 11. 2017 г., отказът за издаване на разрешение е отменен поради допуснато при постановяването му нарушение на административнопроизводствените правила и преписката е върната на началника на Шесто РУ на МВР за решаване по същество. Няма данни за по-нататъшното процедиране по заявлението на касатора, но такива не са и необходими предвид несъменно установеният факт на отмяна на оспорения пред решавашия съд отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.
При тези данни обжалваното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.
Решението на АС - Пловдив е постановено при неправилно установени процесуални предпоставки за разглеждане по съдебен ред на жалба срещу административен акт, който е отменен и не съществува в правния мир, поради което не би могъл да обуслови нито основание, нито правен интерес за неговото обжалване.
Търсеният от жалбоподателя правен резултат - отпадане на разпоредените с административния акт правни последици, се постига посредством отмяната на акта (от издалия го орган или от съда). С оглед на това, когато в хода на съдебното производство органът отмени акта си, нуждата от правна защита отпада – отмененият акт не съществува в правния мир, следователно не поражда действие и не може да ангажира с правния ефект, срещу който именно се търси защитата.
Наличието на годен предмет за съдебен контрол е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно, а липсата й препятства надлежното упражняване на правото на жалба. След като атакуваният отказ е отменен, неблагоприятните му правни последици са отстранени и за жалбоподателя не е бил налице правен интерес от обжалването му. Ето защо като е разгледал жалбата по същество и се е произнесъл по нея с решение, АС - Пловдив е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Към момента на постановяване на решението първостепенният съд не е имал предмет на спора, по който да се произнесе, респ. страната не е легитимирала правен интерес от оспорване на акт, който вече е бил отменен. Достатъчно за прекратяване на производството по оспорването е волеизявлението на административния орган за оттегляне на акта, което бидейки правно действие, обратно на издаването на административния акт, едностранно прекратява разпоредените с него правни последици.
Без значение за правилността на този извод е допустимостта на жалбата към момента на нейното подаване. Действително юридическият факт, съставляващ процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество, е настъпил в хода на съдебното производство (2 дни след образуване на делото), преди постановяване на оспореното съдебно решение, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. Отпадналият в хода на съдебното производство правен интерес от оспорване се приравнява на начална липса на правен интерес от търсената съдебна защита. Проверката за допустимостта на производството е дължима служебно до приключването му - Арг.: чл. 159 АПК, като в обхвата й се включва и прилагането на последицата от факта на последваща отмяна на административния акт. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК.
С оглед данните по делото, разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Същите са извършени след отпадане на правния интерес от търсената съдебна защита (според приложен на лист 8 от делото договор за правна защита и съдействие от 14. 02. 2018 г.) и не следва да бъдат репарирани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 171 от 29. 01. 2018 г., поставено по адм. дело № 3312/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
О. Б. Р. жалбата на А.Ц, от [населено място], [адрес], срещу отказ рег. № УРИ 338900-8559/12. 10. 2017 г. на началника на Шесто РУ на ОДМВР – Пловдив, за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, с цел самоотбрана. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство. Решението е окончателно.