Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Профидел" ООД, ЕИК 200169956, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Г. Д № 105, ет. 2, ап. 1, представлявано от управителя П.Тич, срещу решение № 5459/21. 09. 2018 г., постановено по адм. дело № 4280/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991701893013/28. 11. 2017 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 375/15. 03. 2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП.

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че протоколите за извършени посещения на адрес за кореспонденция са документи с невярно съдържание. Посочва се, че не е налице основанието по чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ ЗДДС, тъй като на адреса за кореспонденция с дружеството, посочен по-горе, всеки ден има пълномощник на дружеството, който да получава книжа и документи, адресирани до дружеството. Счита за недопустимо в съдебното производство да бъдат установени от съда предпоставките по чл. 176, т. 4 ЗДДС, тъй като тези предпоставки не са посочени в мотивите на оспорения акт. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта за дерегистрация по ЗДДС.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител юрк.. М, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че несъмнено от представените доказателства по делото може да се установи, че задълженото лице нито веднъж от всички извършени посещения не е открито на декларирания пред НАП адрес за кореспонденция, който съвпада с адреса на управление, вписан в Търговския регистър. Така установеното обстоятелство попада в хипотезата на чл. 176, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Прието е, че протоколите за извършени проверки съдържат всички необходими реквизити по чл. 50, ал. 1 ДОПК и същите представляват годно доказателство, въз основа на което законосъобразно е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС. Тези протоколи са официални свидетелстващи документи, като тяхната доказателствена сила по никакъв начин не е оборена от дружеството-жалбоподател. Административният съд е изложил мотиви, че с оглед на всички представени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, ненамирането на данъчния субект на адреса му за кореспонденция с такава продължителност и систематичност, представлява действие, което препятства органите на приходната администрация да упражняват правомощията си и нарушение на данъчното законодателство. Решаващият орган в хода на административното обжалване е обосновал и наличието на основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС – системно неизпълнение на задълженията по този закон – невнасяне на декларирания данък в законоустановения срок. Така постановеното решение е правилно.

Дерегистрацията представлява санкция за неизпълнение на установени законови задължения на определен данъчен субект. Едно от тези основания е посочено в чл. 176, т. 1 във връзка с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС и то е поради ненамиране на адреса за кореспонденция по реда на ДОПК. Макар законодателят да не е конкретизирал броя на извършените посещения и ненамиране на адрес, който да е основание за дерегистрация по ЗДДС, несъмнено то трябва да е системно, а не еднократно, за да може и органът по приходите да извърши мотивирана преценка, че това ненамиране на адреса е достатъчно основание за дерегистрацията на данъчно задълженото лице. В процесния случай по делото са приложени няколко протокола за извършени насрещни проверки, от които се установява, че дружеството многократно не е намерено на посочените от него адреси за кореспонденция. Правилно административният съд е изложил мотиви, че представените протоколи от извършените проверки са официални удостоверителни документи и се ползват с материална доказателствена сила по отношение на отразените в тях факти. В тежест на жалбоподателя е оборването на доказателствената сила на отразените в протоколите факти, но същият не е представил доказателства за това. Фактът, че на адреса на управление на дружеството не се намира негов офис или лице за контакт се установява и при връчването на съдебните актове, включително и при призоваването на касатора в настоящото производство.

Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба относно липсата на основание за дерегистрация по ЗДДС.Онието за издаване на Акта за дерегистрация по ЗДДС е системното неоткриване на дружеството на посочения адрес за кореспонденция, възпрепятстващо дейността на органите на НАП по отношение на прилагането на данъчното законодателство, което от своя страна е едно от основанията посочени в чл. 176 ЗДДС. Няма пречка в хода на административното обжалване да бъде посочено и извършеното нарушение на ЗДДС по чл. 176, т. 3 ЗДДС – системно неизпълнение на задълженията по този закон за внасяне на деклариран ДДС за периода м. юли 2016 г. – м. декември 2017 г. Това допълнително обстоятелство обосновава извода, че оперативната самостоятелност по издаване на акт за дерегистрация е упражнена в съответствие с целта на закона.

Оплакването на касатора, че в протоколите от извършени насрещни проверки, които са приложени по делото не фигурират свидетели, каквото е изискването на чл. 50 ДОПК е неоснователно. Такова изискване законодателят не е въвел в чл. 50 ДОПК, а само подпис на лица, извън кръга на приходните органи, когато данъчно задълженото лице откаже да подпише съответния протокол.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна и затова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5459/21. 09. 2018 г., постановено по адм. дело № 4280/2018 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА "Профидел" ООД, ЕИК 200169956, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.